Едно от значимите литературни събития на 2014 г. безспорно беше преоткриването на забравения шедьовър на Георги Божинов и точно с него изпратих отиващата си година. „Калуня-каля“ (изд. „Хермес“) е от книгите, които те завладяват още от първата страница. Омайно те подхваща красивият, богат език, изпъстрен със стари, забравени вече думи, сякаш ти разказва приказка. Българска. Значи, страшна, за страшни времена, в които доброто и злото са така омешани, че можеш да се объркаш кой какъв е – добър ли е, лош ли е?

„Калуня-каля“ не е традиционен исторически роман. Историческата рамка е периодът на турското робство, но точният период не е конкретизиран. Макар описаните събития силно да напомнят Априлското въстание, то никъде не е назовано директно. Етническият произход и вярата на героите са само загатнати, читателят е оставен да ги преценява според постъпките им. Житейската философия на главния герой Калуньо е типична за времето си – съставена от традиционни ценности, тя се опира на разбирането за доброто като едно материално и физическо благополучие. Животните, земята, младата булка изпълват малкия домашен свят на Калуньо. Работата осмисля дните и дава възможност да се развива и разширява постигнатото.

Така ни е представен той още в самото начало – улисан в сезонните дейности, но и с една мечта – да изгради сарай с кула („каля“) като символ на жизнеността, на първичната творческа сила, чрез който да пребъде за поколенията. Оттам и заглавието на романа – „кулата на Калуньо“.

Калуньо не е колективен човек. Намерил е крехко равновесие вътре в себе си и устойчивост на ветровете на деня, които, както е знайно, са бурни по това време и на това място. Предпочита да не се води с властта и да не чака добро от нея, а да се справя сам със злото в рамките на собствеността си. Но умът му е постоянно буден и ще не ще, претегля събитията, преоценява живота. Нещо вътре в него му говори, че това, с което се е захванал, колкото и да е голямо, не е достатъчно.

„Човек не може с малко. На човек му тряба много. Не само коса и кукувица, не само зелена трева и синьо небе. На човек му тряба всичко. Тряба му цял свет – за да бъде човек. „

Промяната зрее постепенно до точката на избухване. Кървавият отговор на бунта в съседното село изхвърля Калуньо като лък от тетива. Той вече не може да стои настрана и си дава клетва: „ Няма да умра….докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв“.

Оттук насетне тръгва един бесен и див напън, който увлича Калуньо все по-надолу и по-надолу в бездните на отмъщението. Вижда му се, сякаш единствено с насилие може да разсече възела на Злото, което идва от всички страни. Няма „мои“ и „твои“, няма добра и лоша страна. Всичко е омешано в някаква безумна жажда за кръв и всеки гледа да си спаси кожата на каквато и да е цена.

„Калуньо оправя света, …..но светът не иска да се оправя“. Няма излизане от адския кръговрат – насилието поражда насилие, което поражда насилие, и така до безкрай. Поемайки отговорността да раздава справедливо възмездие, Калуньо започва сам да носи зло на хората около себе си. А най-голямата жертва, както обикновено става в жестоки времена, е любовта – хем всепоглъщаща и вечна като света, хем крехка и нуждаеща се от закрила.

Георги Божинов

„Калуня-каля“ е една черна балканска трагедия, която черпи от дълбокия извор на народните архетипи. В образа на Калуньо лесно се разпознава силният герой, който се изправя сам срещу злото; юнакът, надарен със смелост и мъжество, който ще възцари справедливостта. Има ги и митичните образи на жените – безплодната Гюла, страстната Костанда, будещата греховни помисли жена – дете Ленка.

Но колкото и умело да са вплетени народните мотиви в сюжета, романът е много повече от това. По изключително зрял и майсторски начин той предизвиква стереотипите, с които разглеждаме нашата история. Злото няма етническа и верска принадлежност. То живее в хората, които го допускат в себе си. Живее в алчността, в стремежа да вземеш хляба на ближния, в омразата към другия. В стадното бездействие, когато се надяваш, че ако си траеш, ще те отмине.

Може да се каже, че това е една различна история на турското робство през очите на помаци, каракачани, турци, но и философски роман за вечната борба между доброто и злото. За онази кула, която градим до края на живота си. Нищо, че на последните страници намираме кулата на Калуньо разрушена. Така е била разрушена и кариерата на Георги Божинов след злополучния пътепис със свидетелства на българи, лежали в сталинските лагери в Сибир. Но скъпоценният камък „Калуня-каля“ е шлифован години наред бавно и упорито, с маниакална творческа безкомпромисност и материални лишения, с работа над всяка дума, за да засияе отново след толкова години, чист и светъл, сякаш в него е вградена душата на писателя.

Още едно ревю за „Калуня-каля“ можете да прочетете при Христо в „Книголандия“,