fb
Ревюта

Пиратски гозби, подправени с „Канела и барут“

4 мин.
Kanela i barut Ilay Braun

Kanela i barut Ilay BraunНякои книги просто те предизвикват да ги прочетеш на един дъх. Особено тези, които са пълни с пиратски приключения и спиращи дъха морски битки. Тъкмо когато си се засилил към края на романа „Канела и барут“ (изд. „Smart Books“) на Илай Браун обаче, готвачът на аристократите Оуен Уеджуд започва да майстори поредното си кулинарно произведение на изкуството. Процесът е така напоително описан от автора, че неусетно забавяш темпото и предаваш сетивата си на лъхащите от страниците вкусове и аромати.

После се втурваш настървено към хладилника, отваряш го, падаш на колене, ридаейки пред празните му рафтове, и в крайна сметка залъгваш събудения си от зимен сън апетит с… буркан маслини. Не? Е, надявам се поне във вашите хладилници да има истинска храна, когато се потопите в „Канела и барут“, защото иначе четенето е доста мъчително.

Илай Браун връща читателя в XIX в., когато моретата са кръстосвани от пиратски кораби с почти демонични капитани. Свирепият им нрав обикновено е щедро подправен с дързост и бяс, а най-интересната особа сред тази разбойническа паплач е Лудата Хана Мабът. Мабът е превърнала съсипването на маститата търговска компания „Пендълтън“ в свой личен кръстоносен поход. В самото начало на историята сабята на Лудата Хана съсича главата на компанията в лицето на благородния лорд Рамзи. От всичките му приближени невредим е оставен единствено готвачът Оуен Уеджуд – страхливец в живота и магьосник в кухнята, който дълбоко скърби за загубата на верния си господар.

На Уеджуд обаче не му е оставено много време за траур, тъй като е взет за заложник на кораба на Мабът. Екипажът на „Летящата Роуз“ представлява пъстра картинка от маргинали, които ужасяват хрисимия и привикнал на изисканите обноски на елита готвач. Проблемите му обаче не свършват дотук. Всяка неделя Уеджуд трябва да поднася на капитана с огненочервена коса изискано ястие в замяна на живота си. Същинска пиратска интерпретация на историята на Шехерезада, само че заместете приказките с омари. Имайки предвид крайно ограничените ресурси на мръсния пиратски кораб, Уеджуд е принуден да се превърне в чудотворец, преобразяващ огризките в галещи небцето на избухливата Мабът блюда. Готвачът трябва да преживее и собствените си опити за бягство, повечето от които го вкарват в смъртна опасност.

Както виждате, „Канела и барут“ е доста шантава история, която сервира страшно много изненади не само на масата на Мабът, а и на читателя. В самото начало книгата ме изкуши с изключително свежата си морскосиня корица (една от най- Cinnamon and Gunpowder Eli Brownлюбимите ми за последните си месеци и дело на Мила Лозанова), а после ме грабна с оригиналните си хрумки и наситеното действие. На всичкото отгоре романът е изключително забавен. Илай Браун е осеял страниците с немалко бисери и към средата вече го бях признала за майстор на нестандартните сравнения, особено на тези с кулинарен характер.

И въпреки казаното дотук, „Канела и барут“ има какво да предложи на всички фронтове, не само на хумористичния. От един момент нататък историята значително се заплита, без да спестява на читателите нито една от бруталностите на пиратския живот. На фона на някои от драматичните обрати дори изкусителните гозби на Уеджуд остават на заден план. Кулинарното е изместено от приключенското, забавното – от драматичното, а неприязънта на готвача към похитителите му бавно узрява в разбиране. Оказва се, че единствената сила, която може да те опази жив сред безбройните изпитания и да те защити от хвърчащите гюлета и изстрели, е любовта… към храната, разбира се. Ето ти нещо, което наистина е по-силно от всичко.

„Канела и барут“ се оказа истинска книжна находка, от която останах изключително доволна. Романът се чете със същата наслада, с която бихте удостоили и описаните на страниците му ястия. Ако съм успяла да събудя апетита ви за история с пиратски гурме привкус, гарнитура от кървави схватки, щипка семейна драма и малко любов за контраст, то ви препоръчвам да заситите глада си именно с щурото творение на Илай Браун. Не е лоша алтернатива на изисканата кухня.

Още едно възторжено ревю може да прочетете и в „Библиотеката“.

Книгата има и прекрасен трейлър, който можете да гледате тук: