Политически свръхестествен трилър с върколаци? Да, изглежда малко абсурдно, но всъщност „Кървава луна“ на Бенджамин Пърси успява да накара въпросната идея да звучи правдоподобно.
В алтернативна Америка населението е разделено на две – хора и върколаци. Е, върколаците също са хора, но под въздействието на определена мутация – лобос – могат да се превръщат и в диви, неконтролируеми зверове. По-голямата част от върколаците се опитват да живеят нормален живот, незастрашаващ този на хората, но човешките им събратя ги подлагат на безмилостна дискриманция, почти като расовата сегрегация в САЩ – върколаци не могат да работят в определени институции и да посещават определени обществени места например. На всичкото отгоре болните са задължени да приемат „Волпекс“ – изключително силен медикамент с наркотичен ефект върху тялото и ума.
На който този ред не му харесва, може да се изсели в Република Лупин – неприветливо кътче земя на границата между Финландия и Русия, населявано изцяло от заразени. Малката уловка е, че страната се намира под американска окупация. Книгата проследява нарастването на напрежението между хора и върколаци след многократните нападения на екстремистка върколашка групировка, завършили със стотици човешки жертви.
Двама от засегнатите са протагонистите Патрик и Клеър. Патрик е обикновен тийнейджър, който оцелява по чудо след клане на борда на самолет. Момчето се заблуждава, че баща му, който е войник от американските части в Република Лупин, е единствената му връзка със света на върколаците. Е, нещата не стоят точно така, особено след като пътищата му се пресичат с тези на Клеър – върколашко момиче, чието семейство е било избито след въпросното клане. Двамата ще се окажат от двете страни на една зараждаща се война с много кървави последици. Война, чийто инициатор, президентът Чейс Уилямс, далеч не е този, за когото се представя пред избирателите.
Бенджамин Пърси ме остави раздвоена. От една страна, романът му е написан увлекателно и реалистично. Особено ми хареса, че лобосът е обяснен и разказан във всичките му аспекти – от биологичната природа на мутацията до историята на върколаците от древността до наши дни. В това отношение авторът успява да звучи доста убедително и си личи, че се е постарал да изгради здрави основи на света си. От друга страна обаче, на мен книгата ми изглеждаше филмова – от онзи тип четива, чиито автори творят с идеята как романите им ще бъде екранизирани някой ден и сякаш се опитват да ги нагодят към големия екран още в процеса на писане. Лично мен този подход ме дразни, защото лишава книгата от определена дълбочина на характерите и героите.
Като цяло обаче „Кървава луна“ е сполучлива смесица между жанрове и идеи, а динамичният сюжет ще се хареса на почитателите на екшъни, трилъри или просто на читатели, които си търсят нещо разтоварващо за четене.
