Обикновено книгите, които остават в съзнанието ми най-дълго, след като съм ги прочела, са тези, които са пробудили някаква емоция в мен. Тъга, от която не можеш да избягаш по цели дни, страх, който не ти позволява да заспиш, гняв към героите, който те кара да изхвърлиш книгата през някой прозорец, и дори отвращение – към описаните брутални сцени и към автора, чието съзнание с всяка следваща страница изглежда все по-мрачно.
„Катастрофа“ на Дж. Г. Балард (изд. „Colibri“) е от последния вид и най-стряскащото за мен беше, че не знаех в какво се забърквам, когато я започнах. Резюмето е кратко, а цитатите, определящи романа като „скандален“ и „едновременно плашещ и вълнуващ“, само събудиха любопитството ми с обещание за нещо провокативно и различно.
Е, четенето на „Катастрофа“ си беше истинско предизвикателство! Сюжетът изследва човешката психика и промените, които могат да настъпят в нея след претърпяване на автомобилна катастрофа. Но не се заблуждавайте – в книгата няма грам драма. Авторът се съсредоточава върху тъмната страна на хората и ни представя връзката между човешката сексуалност и машините, възбудата, която предизвикват бързите скорости, и (колкото и странно да звучи) раните и осакатяванията, белязващи претърпелите подобни инциденти.
Подобно на истинска катастрофа, читателят е въвлечен в действието неочаквано и грубо. Редуват се разнообразни сексуални актове или фантазии, най-често провокирани от гледки на съсипани до неузнаваемост автомобили и наранени човешки тела. Сцените са едновременно еротични и отблъскващи, но всеки от персонажите се впуска в тях без задръжки – няма вътрешна борба, въпроси за редно и нередно. Крайностите – от опасното шофиране до консумирането на перверзни плътски удоволствия, са напълно нормална част от живота им.
И пак, подобно на катастрофа, случващото се те отблъсква, но и не можеш да откъснеш очи от него. След като преодолях шока на първите сцени, си казах, че ще завърша книгата. Въпреки неприятните реакциите, които някои моменти предизвикваха у мен, имаше и неудържимо привличане към цялостната идея – докъде ще стигнат героите, с какво още ще ме изненада авторът, как ще завърши всичко?
„Катастрофа“ не е от романите, които чета за удоволствие, и нямам намерение в близко бъдеще да се върна към него, но не съжалявам, че му дадох шанс. Често казваме, че магията на книгите се състои в способността им да ни пренасят на неподозирани места, да ни показват света през очите на други хора, различни от нас. Смятам обаче, че ако искаме да открием истинската им сила, трябва от време на време да посягаме и към заглавия, които ни плашат, към романи, които се „четат трудно“ или „са много дебели“, написани от автори, с чиито идеи не сме съгласни.
Пътуването с „Катастрофа“ не е от най-плавните, но разкрива една неподозирана страна на човешката сексуалност и изненадва с нетипичния поглед върху връзката между хората и машините, така че ако сте настроени за предизвикателства, със сигурност ще откриете няколко сред страниците на този роман.
Не пропускайте и ревюто на Алекс за „Небостъргач“. Още един отзив за „Катастрофа“ пък ще намерите при Христо в „Книголандия“.
