„Кланът Радли” е история за вампири и не съвсем. Да, има ги всички задължителни класически атрибути, заострените зъби, жаждата за кръв, чесъна, свръхсилите и т.н. Но всъщност е история за подтискането на истинското ни Аз и страха. За онзи истински и реален страх от посредствеността и сивотата на ежедневието. Когато потъваш в рутина, убиваща всички и потапяща те в сив и еднообразен цикъл, който лека полека изсмуква и малкото живителни сили.
Мат Хейг ни среща с наглед типичното английско семейство, живеещо в идиличната английска провинция. Семейство Радли живее в ..”къща, която има точно вида и излъчването на типичен провинциален дом – не прекалено голяма, но достатъчно просторна, без нищо неуместно или дразнещо за окото. В много отношения къща мечта, както биха ви казали агентите по недвижими имоти, и безспорно идеална за отглеждане на деца.” Именно тук живеят героите Питър и Хелън Радли и техните две деца – Клара и Роуън.
Питър е лекар, а Хелън, домакиня, участваща в местния литературен клуб, и бивша художничка, заменила по-авангардните си творения за спокойни пейзажи с огради. Децата им са типичните тийнейджъри, ако не броим фактите, че страдат от постоянно чувство за физическа умора и непоносимост от слънце. Което разбира се веднага им лепва етикета на откачалки в училище и тормоз от техните съученици. Но те са СТРАННИ, защото, макар и да не го знаят, са вампири. Хелън и Питър се опитват да изградят нормален живот с въздържание от кръв, но това само е довело до охладняване на техните взаимоотношения, чувство на безсилие и примиреност от живота, който водят и две нещастни деца.
Един ден природата надделява и Клара убива свой съученик (или по-точно изпива му кръвта) и така кутията на Пандора вече е отворена, наяве излиза истината, а дълго пазени семейни тайни започват да изплуват. И привидно идиличният живот лека полека се пропуква, за да изправи героите пред най-важния въпрос – каква е истинската им същност и може ли да избягат от нея. Появява се и изкушението в лицето на Уил, брат на Питър, който е пълната противоположност на въздържателите вампири. Не спазва и малкото правила във вампирската общност и задоволява жаждата си без да мисли за последствията.
Въпреки вампирското съдържание книгата задава въпроси за скритите желания във всеки от нас, за страха, вината, терзанията, спазването на правила, които смятаме, че са редни, но не ни правят щастливи.
„..а ако прекарам цялото си съществуване, без да правя това, тогава вероятно ще живея в компромиси с всичко останало, докато се окаже, че след двайсет години се бъхтя като луд на работа, която никога не съм искал истински да върша, живеейки с жена, която не си ти, с къща и ипотека, диван и телевизор с достатъчно канали, че да ме възпре да мисля какъв провал е животът ми, защото като съм бил на седемнайсет години не съм прекосил училищния двор, за да се приближа до това най-прекрасно, омайващо и пленително момиче и не съм го попитал дали иска да излезе с мен. На кино. Довечера.”
Няма по-страшно от самия страх. Вие решавате какво ще изберете…
