„Не ми пука дали можеш да премахнеш старостта, да спреш глада или да сложиш край на ядрените войни, ако забравиш това – тя чукна с кокалчета челото ми – и това – притисна длан към гърдите ми, – защото дори да спасиш всички останали, ще се окажеш мъртъв отвътре. Трябва да бъдеш преди всичко добър и едва после интелигентен, в противен случай не помагаш на хората, а само обслужваш машината.“
„Първите петнайсет живота на Хари Август” (изд. „Ciela“) е един доста интересен роман, почти впечатляващ. И не знам защо казвам „почти”, наистина има много компоненти, които да го издигнат до това ниво.
Ще призная, че книгата ме привлече заради невероятната корица, творение на Дамян Дамянов (разбира се). В момента, в който я видях, си казах: „Ооо, трябва да прочета това!”. Досега усетът ми за книги с хубави корици не ме е подлъгвал (същото ми се случи и с „Кралят в жълто” на издателство „DejaBook“, просто исках тази красива книга в библиотеката си!) и „Хари Август” не прави изключение.
От анотацията обаче нищо не ми стана ясно. На пръв поглед е поредната история как светът свършва и спасението му зависи от един човек, на когото му се случват разни странни неща. До този извод се достига и от изречението „Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път.”
Нашият главен герой с изненада открива, че е подвластен на калачакра (термин от тантрическия Будизъм, означаващ „времеви цикли” или „колело на времето”), благодарение на която след като умре, се ражда отново, помнейки всичко изживяно досега. Готино, нали? Потънах в размисли какво точно се случва с този човек. Дали повторното му раждане не представлява нещо като преминаване в паралелна вселена? А може би е прераждане (хипотеза, която бързо отхвърлих)? И как изобщо е възможно това?! В крайна сметка просто приех, че няма някаква специална теория, която да обясни мистерията.
Важно е да спомена, че „Първите петнайсет живота на Хари Август“ е книга, която ми стана 
интересна още от първата страница. Най-хубавото е, че не съм единствената, която стигна до този извод. Още в момента, в който я подадох на приятел, той прочете началото и възкликна: „О, това ще се чете!”. Задоволството ми беше безгранично!
Друг плюс е, че това не е поредната история за изчезващия свят, който трябва да бъде спасен. Има много такива романи, но този се откроява с липсата на усещане за неизбежност. Върху героя няма натиска от морал и съвест, нито пък другите познати придружаващи условия при такива ситуации. Че закъде да бърза, Хари Август има цялото време на света?!
В книгата има известен философски замисъл за времето не само като величина, а и като усещане. И за чувствата. За морала. Идеите на автора обаче не са натрапени, а са втъкани фино в сюжета, без да ти се налагат. Останалото е оставено изцяло на читателя.
И като споменах автора – Клер Норт (или по-скоро Катрин Уеб) ме изненада със замаха, с който обяснява сложни неща с прости думи. Няма никакво пренасищане откъм терминология, фрази или описания. „Първите петнайсет живота на Хари Август“ се чете изключително леко, бързо и приятно, а всъщност не е лека книга. Разбира се, има момент на затишие в развитието на историята, но той е като вълната, която се отдръпва, за да те блъсне отново.
Досещате се, че за първите си петнайсет живота Хари Август е попътувал доста, видял е много места и събития. И Клер Норт не прави никакъв компромис с тях! Всичко е разказано с прекрасни подробности, в детайли, прецизно, почти педантично. Като прибавим и това, че тази жена е изключително млада (на 29 години) и вече има немалко книги зад гърба си… не ми остава нищо друго освен да кажа: „Еха! Браво!”.
Ако търсите четиво, което няма да ви затормози, но пък искате хубав, многопластов сюжет, ако обичате оригинални романи, които ви карат да мислите, ви препоръчвам да се срещнете с тази необичайна, но всъщност доста земна личност – Хари Август. Той има какво да ви разкаже. И ще го направи така, че да пожелаете някой ден отново да прочетете историята му!
Още мнения за книгата може да прочетете в „Пейка“, „Суперкниги“, от Ангел Богданов и в „Книголандия“.
