На 9 септември стартирахме нова рубрика съвместно с „Терминал 3“. Всяка неделя до края на месеца ще публикуваме един текст по темата за книгите, които разкриват истинското лице на комунизма и се борят срещу забравата му.
Единствените призиви за това комунизмът да бъде „забравен“ идват от онези, които са близки на диктатурата и продължават да живеят с нея по един или друг начин. Чудовищата, които е родил българският социализъм, и до днес бродят в „светлото бъдеще“ на страната ни, но отсъстват от часовете по история и не се обсъждат широко в общественото пространство, доминирано от лицата на стария режим. Така повечето българи нямат задълбочени познания по темата и за тях последните 70 години от историята са тиха мъгла, в която удобно се крият онези, чиято отговорност никога не бе потърсена.
Това ме провокира да събера най-добрите български книги от последните години, които разглеждат комунизма през различни призми, за да отразят накрая един и същи образ: този на един терор, за който България тепърва ще трябва да отвори очите си.
Тази втора част се посвещава на онези, които искат да погледнат назад в историята и да видят не голямата картина, а тихото, често сервилно и още по-често парадоксално съществуване на обикновения човек.
Разказите на обикновения човек
„Аз живях социализма, 171 лични истории“, съставител Георги Господинов, проект на Диана Иванова, Георги Господинов, Калин Манолов и Румен Петров, „Жанет 45“, 2013
„От всички държавни тайни при комунистическите режими една от най-строго охраняваните несъмнено беше тази за същността на всекидневния живот“, цитира френски антрополози Георги Господинов в предисловието на книгата. „Тъкмо тази тайна беше най-голямото ни любопитство“, продължава той.
Това е и същността на „Аз живях социализма“ – онези истории, останали извън големите мемоари и исторически анализи. Историите на хора, били и от двете страни на идеологическата барикада, издигната в българското общество. Могат ли българите да се научат да правят хляб от картофи, защото България изпраща цялото си зърно на братска Русия… и след това децата да решат, че най-добрият начин да раведрят гладните сънародници, е да излъчват рокендрол по радиото? А ако спрем да говорим за политическите абсурди, какво да правим с онези, другите – например абсурдната борба за набавяне на стоки, които днес считаме за даденост? Абсурдът на това да чакаш на една и съща опашка с майка си или съпруга(та) си и да се правите, че не се познавате, за да вземете повече храна?
Абсурдите:
1983-1984 г. Говоря си с приятелка по телефона (хлапета).
„Какво правиш?“
„Гледам телевизия.“
„Какво дават?“
„Тодор Живков говори някакви глупости…“
Майка ми пребледня и почти ме наби – знаеше, че телефонът се послушва. […]
1989 г. Ходих в Западна Германия и на 14 години видях вуйчо си за първи път. Там всички магазини бяха Корекоми. На приятелите си донесох… банани през лятото.
От всички книги за социализма, които съм прочела, препоръчвам именно тази като аперитив преди голямата история – чете се бързо, предизвиква смях и сълзи, а предимството й е, че е албум със спомени – може да отворите на която и да е страница и ще се разпознаете в картините. И ще ви се иска да четете още, и още, и още. Обещано.
„Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ“ на Албена Шкодрова, „Жанет 45“, 2015
Какво знаете за: Шопската салата, бисквитите „Олимпиада“, десертите „Република“, българската „Кока-Кола“, „Балкантурист“, българския марципан?
Питали ли сте се някога: защо българските магазинери, сервитьори, ресторантьори и хотелиери и до днес са известни с грубото си отношение към клиента? Защо кухнята ни е толкова бедна на подправки и продукти? Как са изглеждали първите български супермаркети, закъсняла версия на западните си еквиваленти? За миража на примерните магазини и хотели като „Шератон“? Как се е хранил комунистическият елит на България?
Познаваме ли историята си от чисто културна гледна точка? Трудът на Албена Шкодрова дава отговор на всички тези и още много въпроси чрез проучвания, интервюта на терен и справка с многобройни исторически източници.
От абсурдните разкази за това как техници, инженери и работници трябва да адаптират машини, създадени за производство на един продукт, към съвсем друга реалност до това как цялата качествена продукция на България е изнасяна навън. От връзката на американския президент Ричард Никсън с българската шунка до изпълняването на абсурдните норми по време на производството и бригадите, след които студентите си казват: „Никога не яжте [този или онзи продукт, чието производство са наблюдавали]“.
„Соц гурме“ ще ви накара да огладнеете, ще предизвика носталгия и после ще развенчае митовете със замах. Книгата също така ще отговори и на много въпроси, които всички сме си задавали. И най-вече ще ви напомни, че социализмът все още живее във всички нас – в опашките, в чиниите ни, в сърдитите касиерки в магазина.
Автор: Йоанна Елми
