След всяко издание на Софийския международен панаир на книгата или пролетния формат Базар на книгата в НДК един текст буди особен интерес – „бисерите“, грижливо подбрани от главния редактор на „СофтПрес“ Димитър Риков. Този път материалът излиза ексклузивно в „Аз чета“ и предлагаме да обърнете специално внимание на въвеждащата част, в която Димитър обяснява защо точно прави тази селекция от дочути по време на панаирите разговори и фрази.
За щастие на всички ни повечето клиенти, които посещават пролетния или зимния панаир на книгата в НДК, са запознати със заглавията, любопитни, изпълнени с желание за книги и четене или идват да купят подарък за близките си. За мен, а навярно и за всички колеги, е невероятно удоволствие да срещаш клиентите, заради които правиш книги.
На повече от 25 панаира съм имал честта да съм от другата страна на щанда и да обсъждам с интелигентни млади и възрастни хора нови и стари книги, любими заглавия, поредици, герои и сюжети, а понякога и грешки, които будните читатели са уловили и държат да покажат.
Панаирът два пъти годишно ме среща с хора, които смея да нарека приятели, а за тези около 13 години пред очите ми израснаха деца, които имат вече свои деца. Поколения, възпитани и възпитаващи в четене, които знаят, че книгата е кръстопът и след прочитането й човек вижда нови пътища там, където преди е виждал еднопосочно движение.
Едно момиче на около 25 години си купи самоучител по немски заради работата си, френска и испанска граматика, за да си ги опресни, както и „Пълен курс по италиански език“, защото й харесвал как звучи. Една възрастна клиентка идва с количка на колелца, защото страстта й към книгите надхвърляла физическите й възможности – както мило ми обясни, преди да си закупи над 20 книги от различни издателства. Едно детенце на около 8 години, по молба на гордия си татко, ми демонстрира как може да смята наум проценти и отстъпки по-добре от мен с калкулатор.
Всичко това иде да покаже на културно-нравствените корективи (по-известни като „хейтъри“), че индивидите, раждащи бисерите от Панаирът на книгата, са по-малко от 1 процент от посетителите на това прекрасно събитие. За добро или за зло обаче всеки път има хора, които сякаш като по клинична пътека идват с диагнози на Панаира, както и други, които като че ли са попаднали там съвсем случайно. Искрените детски коментари също пораждат лапсуси, които съм сигурен, че ще разсмеят повечето възрастни.
Ето списъкът с най-забавните коментари и случки, разиграли се пред щанда на Софтпрес през май 2016 година.
1.
Семеен спор относно избора на книга. Детето се цупи.
– Едва трети клас е дъщеря ти, затова не знае какво иска – обяснява майката на нетърпеливия баща.
– Не е от възрастта, от пола му е. Жена, дето знае какво иска, има ли?
2.
Небръснат младеж чертае във въздуха с пръсти нещо квадратоподобно и ме пита:
– Имате ли програма за мачовете?
– ?!
– За европейското – кой отбор с кой играе и т.н.?
– …
3.
Уверено детенце:
– Я! Тук има приказката „Огнивото“! Супер! Тя е от задължителните за четене.
– За училище ли? – осведомява се баба му.
– Да! Ама… – Съмнение, тежко като гранитна скала, обзема малчугана. – Ама… Дали не беше „Погнигото“… или „Подигото“…
4.
Момченце посяга към рисувателните книжка на Джохана Басфорд.
– Тате, тате, виж – „Тайната градина“, виж колко е красива!
– Да, ама нали си я чел вече – отсича вездесъщият родител, без да погледне.
– Ама тате, тя няма текст, тя е за оцветяване, не е за четене! – изтъква синът.
Поставен натясно, таткото (след няколко секунди раздразнително пуфтене) елегантно приключва дискусията:
– Все тая. Пак няма да ти я взема.
5.
Възрастен господин с очила разглежда за трети път „Истината за Шамбала“, в която авторът Образцов остро критикува методите на Мулдашев.
– Тоя другар май си измисля, а? – започва отдалече.
– Може пък Мулдашев да си измисля, кой знае – подхващам неутрално.
– Ами! Този Образцов е на Путин човек. Мерзавец!
– Ами не я купувайте тогава – предлагам помирително.
– Не трябва нАуката (обърнете внимание на ударението – б.а.) и политиката да се смесват, защото другарят Мулдашев, не знам дали знаете – просветлява ме назидателно, – ама е бил спасен от един другар в една канцелария и там основава в разцвета на нашата власт истината за тайните заговори и за съдбата на човечеството.
– Коя е Вашата власт? – питам.
– Е, как? – изненадва се на липсата ми на проницателност. – Съветската, дето разни демократи я разсипаха, за да мамят народа.
– Ако нАуката и политиката не трябва да се смесват, защо вашата власт ги събра в едно неделимо под заглавието „научен комунизъм“?
– Вие нищо не разбирате.
– Съгласен съм. А вие не си я купувайте, щом не ви харесва.
– Знаете ли защо съм тук аз?
– Не.
– И по-добре – усмихва се той многозначително и отминава с грациозната походка на победител.
Отново съм съгласен с него – наистина е по-добре да не знам.
6.
Ценител:
– Високолитературни художествени произведения по 1 лев продавате ли?
7.
Борец за равноправие:
– Ама защо пише, че имате книги за умни деца?
– Така гласи мотото на поредицата за Angry Birds, защото книгите почиват на финландската образователна система, която е номер едно в Европа.
– Ами за глупавите нямате ли? Те какво да правят, горките?
Беше сериозен.
8.
9.
Таткото:
– Спри да викаш, няма да ти взема книга със стикери!
– Ама искам, искам, искам, тате!!!
– Ето, вземи тази, от нея има смисъл, ще те накара да се замислиш…
– Не! – прекъсва го момченцето. – Вземи си я ти, като ти се мисли, аз не искам да мисля!
10.
11.
С колегата Райчо, като всяка година, пеем по една строфа от култово музикално произведение – на шега и за разнообразие. В събота решихме да си припомним първата, с която цялото това начинание се превърна в традиция. По даден от него знак започнахме:
– Ще бъде детска планеееетааааа!
Клиентите около щанда се позасмяха, а един възрастен господин с вид на страдалец кимна към нас и обясни на приятеля си:
– Аз бях така години наред… Ужас…
12.
– Заповядайте каталога на издателство Софтпрес, така ще се запознаете с новите ни заглавия.
С тази реплика съм подарил около 1000 каталога за 6 дни. В събота обаче човекът, на когото го подадох, отстъпи крака назад от щанда и обясни:
– А, не! Аз съм случаен тук.
13.
От нашия щанд, вследствие на преумора:
– Искам да ми развалиш 50 лева, че клиентът чака ресто.
– На банкноти от по колко ги искаш?
– Дай ми две по 40 лева.
14.
Пак от колегите на щанда:
– Колко книги с приказки от Вилхелм Хауф имаме останали?
– Чакай да проверя в пералнята колко ни се водят.
15.
Бясна баба към немирно внуче, забързано сред тълпата пред щанда:
– Спри се веднага! Писна ми да вървя все след теб!
Многознайкото се спира и предлага помирително:
– Ми върви пред мен, ма, бабо! Що викаш да те слуша цялото НДК?
16.
Тръгвам да посрещна едни колеги, но пред ескалатора за слизане ме спира любопитен клиент:
– Извинете, ама кое копче се натиска, за да вървят стъпалата на ескалатора нагоре, а не надолу?
– Ето там, от другата страна, е ескалаторът за нагоре, господине – посочвам.
– Знам, ама искам с този да се кача.
– Ами… успех!
17.
Коментар на човек, който прозира отвъд (не се чудете отвъд какво – отвъд всичко е):
– Хм, какво е това тук тресавище на корицата?
– Моля, посочете какво имате предвид.
– Това тук на задната корица! – победоносно забива пръст в книгата.
– Това е QR код за смартфон, господине.
– Аха! То цяла България е като зелена тиква, че тук ли!
18.
19.
Въпрос, който касае самоучителя ни по френски език:
– Извинявам се, ама тук азбуците обясняват ли се?
20.
Въпросът, който ме лиши от дар слово, бе зададен от разсеян младеж, явно изпаднал в технически затруднения:
– Упътване за Samsung имате ли?
21.
Разобличил пропагандата ни мъдър клиент разлисти току-що купената детска книжка и гневно смачка книгоразделителя, поставен (явно тайно и във връзка с някаква конспирация) вътре.
22.
Палав дядо пред щанда ни за детска литература хваща в ръка „Приказки за принцеси“:
– Ммм, принцеси – одобрително кима и току суче мустак.
23.
– Бабо, виж Енгри Бърдс Спейс!
Недочула, бабата пита:
– Какъв спейс?
– Ей там, виж!
– А, да. Ама се чете „спасЕ“, вие френски не учите ли в училище?
Интересно, как ли би произнесла на френски Angry Birds.
24.
Възмутен литературовед коментира:
– Ботев и Яворов нямат нищо общо, защо са ги сложили един до друг?! Безобразие!
Навярно защото са част от една и съща поредица – „Българска класика“?
25.
– Вярно ли е, че Angry Birds е всъщност политическа сатира? Европа, Меркел, това-онова, а?
Едва след като господинът отмина, стоплихме, че навярно става дума за мигрантската криза в образа на прасетата като нашественици. А може би не. Кой знае?
26.
Не знам дали сте запознати, но сред някои мъже с шкембенца битува следния навик: когато си с потник и усетиш жегата, да запретнеш на лента долната част на потника, за да е по-леснодостъпна зоната за почесване (около пъпа).
Ето такъв индивид беше един от първите посетители на НДК в рамките на панаира. Когато стигна до нашия щанд, огледа набързо и не можа да скрие разочарованието си:
– Ъ… и на тоя щанд има книги, братче…
27.
– Имате ли „Английски език за 17 дни“?
– Не, госпожице, имаме самоучител „Английски език за 30 дни“.
– Не, трябва ми нещо по-бързо, след 17 дни пътувам за Лондон.
28.
– Тате, тате, виж, с тази книжка ще науча първите 1000 думи на английски език!
– Ще научиш ти – презрително го оборва родителят и за по-сигурно добавя: – Ще научиш друг път.
29.
– Искаш ли да ти взема „Angry Birds Маски“? – пита баба внучето си.
– Да – радва се момченцето. – Искам мацки, искам мацки!!
Наистина има доста добри попадения сред бисерите. Жалко обаче за прекършените детски стремежи към книгите. И аз съм имал такива моменти, макар и рядко. За щастие, майка ми работеше в библиотека и винаги съм имал достъп до хубави и интересни книги. И тази любов продъжава и до днес.
На мен пък ми се случи следното:
Посочих „Пернишки разкази“ на Здравка Евтомива и казах на жената отсреща, че искам да си я купя.Тя ме погледна леко объркано, като ми каза, че тя е взела награда тази година, но не за тази книга, а за „В една и съща река“ и я показа до нея, като ми даде да разбера, че може би съм се объркал.
– Да, зная, но аз искам разказите – и отвърнах.
Тя ми я подава с видимо учудване и след минута, докато разглеждам и другите книги на „Жанет – 45“, се сеща:
– Вие да не сте от Перник! – личи си, че е разрешила „загадката“.
Развеселен и отвръщам:
– Съжалявам, но не съм от Перник.
А една дамо до мен спонтанно казва:
– Недейте, няма защо да съжалявате, че не сте от Перник!