Чрез книгите успяваме да се пренесем в други светове, за да изживеем незабравими приключения. Понякога обаче историите от реалния живот са достатъчно вдъхновяващи, за да спечелят читателите и да покажат, че проявите на истинска любов, приятелство, смелост и вяра съществуват и винаги намират път към нас.
От книжарници „Хермес“ избрахме за вас няколко заглавия, които разказват за невероятни събития и личности.
„Искрици в мрака“, Шарън Камерън
Стефания Подгорска е на шестнайсет и през последните четири години е успяла да влезе в живота на семейство Диамант. Тя работи в магазина им за хранителни стоки, живее в дома им. И се влюбва в сина им Изио, който я моли да се омъжи за него. Но трябва да пазят годежа си в тайна, защото Стефания е католичка, а Диамант са евреи. Всичко обаче се променя, когато германската армия стига до Пшемишъл. Семейство Диамант са изселени в гетото, а Стефания остава в окупирания град да се грижи за сестричката си. Една нощ на вратата се чука. Макс, братът на Изио, е скочил от влака по пътя към концентрационен лагер. Стефания взема трудното решение да скрие Макс, а впоследствие и още дванайсет евреи. Скоро обаче се появяват есесовци и конфискуват къщата, в която настаняват две медицински сестри германки.
Стефания е изправена пред още един мъчителен избор. Да избяга или да остане.
„Нощта“, Ели Визел
Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му сестра, а след това – в Буркенау, където губи и баща си.
„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е. Книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.
„Последният влак за Лондон“, Мег Уайт Клейтън
През 1936 г. присъствието на нацистите във Виена е просто досадна подробност в ежедневието на петнайсетгодишния Щефан Нойман, син на заможно еврейско семейство.
Романът пресъздава малко известната операция „Киндертранспорт“, донесла спасение на десет хиляди деца от окупираната от Хитлер Европа, отдавайки почит на една неустрашима жена, изиграла решителната роля в начинанието.
„Последните дни на нощта“, Греъм Мур
Ню Йорк, 1888 година. По улиците на града все още мъждукат газени фенери, но вече се е родило чудото на електрическата светлина. Онзи, който контролира превръщането на нощта в ден, ще влезе в историята – и ще натрупа безчетно богатство. Младият, неопитен адвокат на име Пол Кревът, току-що завършил Колумбийския университет, се заема с дело, което изглежда невъзможно за спечелване. Изобретателят Томас Едисън е завел иск срещу неговия клиент, известния индустриалец и също изобретател Джордж Уестингхаус. Въпросът за един милиард долара гласи: Кой е изобретил електрическата крушка и притежава правото да електрифицира цялата страна?
В неотклонно преследване на победата Пол стига до Никола Тесла – ексцентричния гениален изобретател, който може би държи ключа към сразяването на Едисън, и до Агнес Хънтингтън, красива оперна певица, която се оказва също толкова безупречна актриса в живота, колкото и на сцената. Нажежено до бяло съперничество, искри от прав и променлив ток, овъглени животински и човешки тела и дори електрически стол водят към потъналото в светлина съвремие. По пътя си към целта, Пол ще поеме все по-големи и по-големи рискове и ще открие, че всички играят собствената си игра и никой не е този, за когото се представя.
„Доброволецът“, Джак Феъруедър
През септември 1940 г. бившият кавалерийски офицер Витолд Пилецки се оставя да бъде арестуван от немските власти и изпратен в концентрационния лагер в покрайнините на Освиенцим. Целта на мисиятa: да информира полската съпротива и полското правителство в изгнание, а чрез него – и съюзниците от антихитлеристката коалиция – за масовите избивания на лагерниците и постепенното превръщане на лагера „Аушвиц“ в епицентър на унищожението на европейското еврейство.
След престой от две и половина години обаче Пилецки стига до извода, че за да подтикне Запада към действие ще трябва да извърши невъзможното -да избяга от „Аушвиц“.
Заличен тотално от историята и екзекутиран през 1948 г. от следвоенното полско прокомунистическо правителство, Пилецки остава почти непознат за широката световна общественост. Архивът му и шифрите, с които е бил закодиран от Пилецки, е върнат на сина му Анджей едва след рухването на Съветския съюз.
„Мъжът от Константинопол“, Жозе Родригеш душ Сантуш
Млад мъж пристига в най-луксозния хотел в Лисабон, за да види умиращия си баща. Калуст Саркисян е изпаднал в кома и когато идва за кратко в съзнание, иска да се сбогува със сина си. За изненада на Крикор, баща му със сетни сили посочва към купчина листове и изрича последните си думи: Какво е красотата?
Арменецът взема листовете, за да открие, че това са мемоарите на баща му, озаглавени „Мъжът от Константинопол“. Крикор трескаво започва да чете и попада в напълно непознат свят – Константинопол в залеза на Османската империя. В този период на религиозно напрежение и динамични промени малкият Калуст израства, заобиколен от красотата на града на Босфора. Момчето развива силен естетически усет, но преди да се отдаде на изкуството, Калуст трябва да се докаже като далновиден предприемач. Той не просто натрупва състояние, а се нарежда сред най-богатите хора в Европа.
„Баладата“, Неда Антонова
Светът се крепи на обичащите!
Ботев е поет и хъш – красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно!
Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете…
Той живее с нея 10 месеца, а тя с него – 43 години. До сетния си дъх!
Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство?
Истината е прозряла дъщеря им Иванка:
„Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт“.
Не любов, а балада. Българската балада на века!
„Последната картина на Ван Гог“, Алисън Ричман
Лятото на 1890 г. Маргьорит Гаше намира повод да излезе от дома си и се запътва към гарата. И ето го и него – с бяла риза, разкопчана жилетка и широкопола сламена шапка. От влака слиза Винсент ван Гог.
Художникът пристига в Овер сюр Оаз – идилично френско селце, което от векове привлича парижките артисти. Тук е израснала и двайсет и една годишната Маргьорит Гаше, която се грижи за баща си и брат си. Тук и Ван Гог ще прекара последното лято от живота си, оставяйки се на грижите на доктор Гаше – хомеопат, любител художник и колекционер. През тези месеци Ван Гог ще нарисува над 70 картини, две от тях са портрети на Маргьорит. Художникът обаче не подозира, че не само ще улови образа й в картините си, но ще плени и сърцето й.
„Лето 1850“, Владимир Зарев
Романът „Лето 1850“ разглежда съдбовните събития, разтърсили Северозападна България през хиляда осемстотин и петдесета година. По своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак за него се знае малко, върху него покълва тишина и то не оставя ярки следи в националната ни памет, забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. Ето загадката, която измъчва автора и го предизвиква към размисъл…
В романа е пресъздадена неповторимата атмосфера на ония далечни години в Ломския, в Белоградчишкия и във Видинския вилает, разказана е и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман. Всички герои, от Първул Станков до Иван Кулин, са силни личности със своя индивидуална драматична съдба.
„Див огън“, Анчо Калоянов
„Див огън“ е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912–1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България.
Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите „земляци“), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ в Източния Балкан бе доведен „българският Христос“, а в „Див огън“ пак тук от събитията през 1923 г. е изведен „братоубиецът Каин“ (търсен бе и не бе намерен).
Ние от книжарници „Хермес“ обичаме да четем истински истории и вярваме, че с тях всеки читател ще открие по нещо и за себе си.
