fb
Книжарници "Хермес" препоръчват...Новини

Книжарници „Хермес“ препоръчват: Книги, свързани с българската история

6 мин.
Advertorial

С наближаването на националния празник на страната ни бихме искали да ви напомним за едни от най-любопитните книги, отразяващи знакови събития и личности от българската история. Повечето от тях са неизменно свързани както с най-обичания и почитан национален герои – Васил Левски, така и с паметните събития, предшествали Освобождението.

Книжарница „Хермес“ – Варна

„Васил Левски (Дяконът)“ от Захарий Стоянов

„Васил Левски (Дяконът)“ е не само първата биография на Апостола, но и първият опит в този жанр в българската литература. Съвременник на Левски и участник в националноосвободителните борби, Захарий Стоянов дава максимално правдиво и в същото време пропито с национална гордост описание на образа на Апостола на свободата. Разказани са цветущо неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество, с голяма доза патриотичен плам е описана безпрецедентната му всеотдайност към освободителното дело, неговите чисти идеали и морал. Такъв образ на Левски е обезсмъртен в книгата на Захарий Стоянов, с този образ той остава и в историята ни, и в народната памет.

Книжарница „Хермес“ – Варна

„Алманах. По следите на България“ от Пламен Павлов, Людмил Спасов

Изданието представя удивително изследване на териториите от българското етнокултурно пространство, които са останали извън днешните ни държавни граници. Книгата дава изчерпателни сведения и неоспорими доказателства за величието на българската история – от Древността почти до наши дни. В нея ще намерите интересни факти за българите и българската идея в историко-географска област Македония, Одринска и Беломорска Тракия и националноосвободителните борби там, люлката на българската държавност – Добруджа, и историческия Български северозапад и Поморавието.

Книжарница „Хермес“ – Видин

„Първият след Бога“ от Неда Антонова

„Първият след Бога“ от Неда Антонова смесва художествена измислица с исторически факти, за да разкаже по изключително любопитен и въздействащ начин историята на Дякона – неговата личност и характер, житейски път и борби. Мастойсторското перо на писателката обаче не спира дотук и отвежда читателя по-далеч – в душевния свят на един привидно обикновен човек с нечовешка всеотдайност към великото дело, като в същото време неумолимо търси отговори на неудобните въпроси около смъртта му.

„Достойните непознати. 50 значими личности от българската история“ от Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов

Книгата включва 50 истории на бележити наши сънародници, сред които Александър Ганчев – летописеца на българските войни, Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков, защитавали своя род и родина, Боян Ботев – най-малкия Ботев, който загива за Съединението, Кръстю Златарев – командира на Македонската дивизия, и редица други имена, дали своя значим принос за развитието на страната.

„Лето 1850“ от Владимир Зарев

Романът разглежда съдбовните събития, разтърсили Северозападна България през 1850 година. По своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. И именно тази забрава става причината големият български писател да пресъздаде неповторимата атмосфера на ония далечни години в Ломския, Белоградчишкия и Видинския вилает, като разкаже и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман.

„1876. Спомени на съвременници“

За Априлското въстание са написани десетки академични книги. Повечето от тях обаче изразяват гледната точка на своите автори или носят белезите на една или друга историческа школа. Сякаш все по-трудно става да разберем истината за въстанието. Именно от свидетелства на участниците в епопеята и техни съвременници, представени тук, ще разберете как една епопея, започнала в мрак и тъмнина, очертава заветния път към свободата.

Книжарница „Хермес“ – София, Стамболийски

„Да живей Съединението“ от Георги Пашев

В тази книга авторът проследява подготовката и развитието на един от най-значимите моменти в новата ни история – съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Документалната повест ни запознава с фигурите на княз Дондуков, Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич, разкрива дипломатическите ходове на Великите сили и ни среща с изтъкнатите дейци на Възраждането Захарий Стоянов, Константин Величков, капитан Райчо Николов и много други.
Пловдив от онова време оживява пред читателя с шумната си чаршия, шарените пазари, ека на черковните камбани по Трихълмието и онзи непокорен дух, благодарение на който се осъществява националното обединение.

„Животът на Джеймс Баучер“ от Елинор Флора Босуърт Смит, лейди Гроган

Определян като „непоколебим приятел на България“, ирландeцът Джеймс Баучер е един от най-значимите чужденци в българската историография. Дългогодишният кореспондент на лондонския вестник The Times за Балканите остава в родното съзнание със своята любов към страната, на чиято територия дори пожелава да бъде погребан. „Животът на Джеймс Баучер“ е история за доблестта на един журналист, който не се подчинява на политическата конюнктура и отстоява възгледите си докрай.

„Димитър Злочести и войводата Патрев“ от Анчо Калоянов

Историческият роман на Анчо Калоянов „Димитър Злочести и войводата Патрев“ връща във времето на пробуждането на националното самосъзнание и обхваща периода от назряването на Априлското въстание, избухването и потушаването му, разказвайки историята на три поколения мъже.

„Личният бележник (тефтерчето) на Васил Левски. 1871–1872. България и Влашко“

Един-единствен документ ни дава възможност да добием директно представа за личността на Васил Левски – тефтерчето, в което той е писал през последните две години от живота си. То се запазва непокътнато, зашито в самара на коня на Никола Цветков, който по-късно го дава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица го предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. е предадено на Народната библиотека.

Историческите извори, свидетелските разкази, научните изследвания пазят множество факти за дългата ни история като народ, но именно националната памет, където се съхраняват спомените за най-мрачните векове на робство и великите предтечи на свободната, млада държава, е крепостта на българския дух и самосъзнание.