Внимание! Не се препоръчва за хора, които не са склонни да експериментират с чувството си за хумор! Нито на тези, за които черният хумор е непонятен.
Идва ден, когато зайчетата започват тихата си революция. Сякаш Господ им е казал: „Но аз ви давам живота!“, а те: „Не, благодаря“ и подхващат своите изобретателни начинания, с които да прекратят пухкавия си заешки живот.
Самоубийствата на опашатите животни не изглеждат като освобождаване от мъките, а като крайна цел. Решителността и целеустремеността на зайчетата, контрастът със сладурската ни представа за тях и кървавата свирепост на действията им предизвикват буйни пориви смях (поне при мен).
Пробождания, разчленявания, затискания, премазвания, прострелвания… масово и поединично. Тези зайци не знаят умора, нямат мира. Защо са решили да сложат абсолютната точка на живота си? Писнало им е, не виждат смисъл, дават ни урок? Или просто защото могат? Те са малки, те са сладки, те ще ви покажат какво могат, защото силата е с тях. Дори Дарт Вейдър е само неразбиращ свидетел.
Ако комиксът „Книжка за зайчетата-самоубийци“ (изд. „Студио Артлайн“) не ви разсмее до сълзи, ще ви възмути от сърце. Оставете предразсъдъците и вижте изключително оригиналната идея на Анди Райли, който чрез абсурдността на образите цели да ни забавлява, да ни освободи от еднообразието на делника и да ни даде възможност да се посмеем без някакъв особен повод.
В книжката намират място и няколко добри метафори: „да бягаш от оазиса“, „да пикаеш на новите технологии“, „да застанеш на пътя на блондинка в мола“, „да отидеш на плаж, когато Ной събира животните“, „да покажеш „peace“ на Хитлер“ и др. Все метафори на безумията и недоразуменията на човешкия свят и начините, по които всеки се отправя към единствения възможен край.
Страхотна идея и изпълнение, перфектна доза забавление. Продължавам да се заливам от смях и чакам с нетърпение втората част – „Завръщането на зайчетата-самоубийци“ – за още повече самоубийства, без повторения.
