Спомняте ли си какво сте искали да правите, когато сте били петгодишни? Аз – да. Исках да се науча да летя. А знаете ли какво иска да направи Бъртън Рембранд на пет? Ами точно това, което прави в действителност (след поредния епизод за новия екшънгерой) – да вдигне ръка нагоре „ей така”, както сам се изразява, да натисне въображаемия спусък и да се самоубие с пръст.
Ако това ви се струва странно, погледнете го от забавната му страна. Защото „Когато бях петгодишен, се самоубих” и написана от Хауърд Батън с изключително голямо чувство за хумор. И то по детски забавно чувство за хумор – гениално и неразбираемо за възрастните в едно и също време.
Всъщност Бъртпопада в Детски рехабилитационен център (което погледнато отвсякъде си е лудница за деца). В тази „социална институция” напълно десоциализираните доктори смятат, че малкият страда от ранен стадий на шизофрения, примесен с аутизъм. Освен млад специализант, който вижда у Бърт идеален случай да изпробва нов метод за лечение на подобни случаи – чрез подражаване и постепенно сближаване.
Това обаче не е обикновен роман за необикновен луд, както бихте очаквали. Това е червена светлинка за опасностите, които ни носи телевизията, и за ограниченото внимание на родителите към децата им. Написано от французин за американци. На родния им език, за да им е по-лесно да го възприемат.
