В началото си мислех да напиша общо ревю за трилогията на Маркъс Зюсак, заблудена от скромния обем на книгите. Не помня какво ме разубеди, но се радвам, че не спестих думи за братята Улф, защото всяка от историите има отчетлив характер и заслужава свой собствен текст. „Аутсайдерът“ – дива, много сърцата и непресторена. „Да се биеш с Рубен Улф“ – силна, драматична и мъдра. А „Когато кучетата плачат“ (изд. „Пергамент Прес“) е романът, в който Камерън Улф най-сетне е щастлив.
След кризата в предишната част, семейство Улф си е стъпило на краката и в глутницата цари мир и благоденствие. Всеки от вълците следва собствения си път и прави с живота си това, което намери за добре. Дори и непукистът Рубен. Само Камерън все още търси себе си. Самотата го гложди както никога досега, но вече е дошло време неудовлетвореността му да си намери сродна душа сред празните редове на белия лист.
Понякога си мисля, че писането е ритуал за призоваване – да повикаш при себе си нещо от недрата на заобикалящия те свят или от дълбините на собственото си въображение. И наистина, малко след като започва да пише, на прага на Камерън се появява любовта, за която жадуваше в предишните книги. Този път обаче тя е споделена. Е, с едно-две пренебрежими усложнения, като това, че първоначално Октавия е приятелката на Рубен, но… que sera, sera.
Покровителят на предишните книги беше вълкът, а тук шества сянката на кучето. Вълкът научи братята на лоялност и борбеност. Урокът на кучето обаче е само за Камерън и не е толкова очевиден. То вдига най-младия Улф на крака, напътства го в сънищата и историите му, води го през улиците на града и му показва онова, което никога не бива да забравя, независимо накъде го отнесе вятърът от сега нататък. Безценен спътник, който помага на Камерън да спре да подлага стойността на сърцето си на съмнение.
В първите си романи Зюсак пише за младостта, неопитността и себеоткриването, техният дух е младежки, непокорен и доста емоционален. Макар все още да смятам, че „Да се биеш с Рубен Улф“ е най-силният от трилогията, струва си да прочетете поредицата в нейната цялост. Момчетата-вълци извървяват дълъг път от първата до последната книга и няма да съжалявате, че са ви приобщили към суровия, но сплотен живот на глутницата си.
Прочетете ревютата на останалите книги от трилогията – „Аутсайдерът“ и „Да се биеш с Рубен Улф“, както и текстовете за „Аз съм пратеникът“ (тук и тук) и „Крадецът на книги“.
