Опасният полет на „Крал Гарван“

Очаквах с нетърпение „Крал Гарван“ да долети в книжарниците, още щом „Студио Артлайн“ публикуваха разкошната й корица (дело на Стоян Атанасов) на страницата си във Фейсбук преди няколко месеца. За щастие чакането се увенча с щастлив край на Пролетния базар на книгата, когато най-сетне усмихнатите хора зад щанда на издателството ме зарадваха с новината, че „гарванът“ ще кацне в ръцете ми още топъл от печатницата до края на събитието.

Отначало предполагах, че ще чета юношески роман с някакъв свръхестествен елемент в него, или поне корицата ми навяваше такива мисли. Е, книгата определено ме опроверга и изненада.

„Крал Гарван“ започва като типична история за тийнейджър аутсайдер, който не се вписва в обкръжението си. Шестнайсетгодишният Пол Купър е интелигентно, но необщително, затворено в себе си момче, което не умее да възприема адекватно заобикалящата го среда. В живота му няма почти никаква сигурност – бащата е отсъстваща фигура, майката е лесбийка в депресия, която сменя партньорките си също толкова често, колкото и адресите си, а голямата сестра отдавна е напуснала дома, загърбвайки нездравословната семейна атмосфера.

Единствената утеха и страст на Купър в тази ситуация са… птиците. Крилатите създания са неговият начин да подреди света така че да го разбере и да се почувства безопасно в него. Купър търси птиците навсякъде, изучава ги старателно и прави паралели между тях и хората, които среща, сравнявайки външния им вид и поведението им. Това според него са единствените създания, които си заслужават времето и вниманието му.

Историята се преобръща тогава, когато Купър се забърка с Ашли О’Кийфи – издънка на местна престъпна банда, който за отрицателно време успява да вкара новия си приятел в куп неприятности. След като Ашли неразумно изиграва мръсен номер на наркопласьора, за когото работи, момчетата са принудени да бягат за живота си. Верен на себе си, Купър вижда в бягството им идеалната възможност да посети едни от любимите си птици – гарваните – в естествената им среда. Всички знаем обаче, че колкото и красиви и магнетични да са тези създания, зад лошата им репутация не стоят само митове.

В някои моменти „Крал Гарван“ ще ви смути, а в други ще ви хване неподготвени с умозаключенията и постъпките на главния си герой. Повествованието тече сравнително бавно и объркано, докато Купър не започне да говори за орнитология – тогава мисълта му изведнъж става ясна и последователна. Книгата е най-увлекателна именно когато момчето разказва за любимите си птици или разсъждава над суровите закони на джунглата. В неговите очи отвращението на човека към смъртта и хранителните навици на мършоядите изглежда глупаво и неестествено. Светоусещането му го прави интересен, но несимпатичен особняк, отстранен и статичен в ситуации, в които хората са склонни да изпадат в паника или да извръщат отвратено очи.

Направило ми е впечатление, че „Студио Артлайн“ подбират внимателно заглавията си и винаги ни изненадват с необичайни книги – това е и причината да са сред любимите ми издателства. „Крал Гарван“ не прави изключение – романът е нестандартен и ни представя една доста различна (дори за средностатическия аутсайдер) гледна точка към света. Имайте предвид обаче, че Майкъл Стюарт не е написал история за нежни, романтични души, които съзерцават облаците и си мечтаят да хвърчат с птичките в небесата. Имаме мрачен и реалистичен разказ, който не би допаднал на всеки.

В крайна сметка „Крал Гарван“ ми се стори леко неизпипана като стил и сюжет книга, която обаче има смелостта да се захване с клишетата на тийн жанра и да ги запрати в дивото. А и няма как да не харесам книга, която поставя Негово Величество Гарвана на пиедестал.