Лятото далеч не ми е най-любимият сезон, но едно му признавам – адски предразполага да се впуснеш в див книжен маратон. Мисля, че през последните две-три седмици съм изчела повече романи, отколкото през предшестващите ги два-три месеца. Обаче не съм особен привърженик на идеята за „плажните четива“. За мен хавлията, морето и слънцето са ласкави не само към романтичните и гурме истории, но и към възможно най-тежките и изискващи концентрация творби. А някъде между тях, от самите пламъци на Ада, изникна една от категоричните ми летни любимки – кървавата „Кралица на кошмара“ (изд. „Ciela“).
„Кралица на кошмара“ е продължение на страшно симпатичния янг адълт „Анна в рокля от кръв“. Кървавата Анна успя да спечели както скептично настроените към young adult-а читатели, така и поуморените от клишетата му фенове. Как? С нетипичната си за жанра бруталност и факта, че не се взима твърде насериозно, а предлага чиста доза неангажиращо забавление. Рядкост е да попаднеш на история, която разпаря тела, чупи кости и извършва кървави ритуали с такава непринуденост.
Кендар Блейк явно не се е главозамаяла от успеха. Вторият роман от поредицата й носи всички позитиви на първия. Мрачното чувство за хумор, самоиронията на главния герой, безсрамните кървави изпълнения и превъзходния свръхестествен елемент – всичко това е налице. За мен обаче продължението е с една идея по-добро заради… ами честно казано, заради липсата на Анна.
Не ми се нахвърляйте, но Анна не ми е в топ три на най-вълнуващите героини. Както споменах в ревюто си за „Анна в рокля от кръв”, намирам любовната история между призрака и Кас за доста слаба. И досега не мога да разбера откъде се пръкнаха тези така силни чувства между тях. Фактът, че Анна (която иначе е badass, опре ли до битки) прекарва по-голямата част от романа далеч от основното действие, изобщо не ме подразни, даже напротив. Зарадвах се, че покрай нейното оттегляне прекарваме повече време с Томас, Кармел, Морфран, майката на Кас, Гидиън… Самият Кас продължава да ми бъде доста симпатичен, нищо че тук се впуска в много повече емоционални изляния покрай любовната си драма. Е, признавам, че заточението на гаджето му в Ада, където Анна е подлагана на непрестанни мъчения от садистичен обиаман, си е истински проблем, но все пак.
Кендар Блейк въвежда и няколко нови муцуни. За известно време Кас и компания напускат Тъндър Бей и се отправят на пътешествие през Лондон и Шотландия в търсене на тайно общество (всъщност орден), което би могло да им помогне да спасят Анна. Около смъртоносната кама, с която Кас лови своите привидения, и нейната връзка с отвъдните светове, също започва да се плете някаква мистерия. Накратко, всички задължителни за едно продължение съставки като изненадващи обрати, нови герои и промяна на обстановката, са изпълнени като по учебник.
Поредицата на Блейк притежава безспорна индивидуалност и чар. Написана доста увлекателно и без твърде много претенции, тя предлага качествена свръхестествена разтуха. Комбинацията от гимназиална драма и преследване на духове тип „Свръхестествено“ не омръзва, даже напротив, продължава да бъде доста сполучлива. Не знам в какво е запланирано да се превърне историята на Анна в рокля от кръв – в трилогия (надявам се) или нещо по-мащабно, но дано с времето добрата идея да не се размие и да запази свежия си поглед над паранормалното.
Едно не толкова възторжено ревю можете да прочетете при „Little Reading Owls“.
