Винаги си имам едно наум, когато започна да чета криминален роман. Просто все си мисля, че авторът няма с какво чак толкова да ме изненада. Но Дебора Кромби със сигурност успя да ме заинтригува достатъчно силно, за да „изгълтам“ романа й – бързо като шот текила на екс.
„Кристално чиста“ (изд. „Слънце“) е всъщност част от поредицата на Дебора за Дънкан Кинкейд. Романът е под номер 14, което малко ме изненада. Така и не мога да проумея защо и кой решава да се издаде за първи път Дебора Кромби в България непоследователно, започвайки от четиринадесетия роман, а не от първия.
Но подобно на романите за детектив Алекс Крос от Джеймс Патерсън, и тук авторът се е постарал достатъчно, за да нямаш чувството, че си изпуснал нещо ключово, а напротив – четеш си съвсем отделен сюжет с достатъчно описание на главните персонажи и с достатъчно подробности, за да навлезеш в историята и в техния личен живот.
„Кристално чиста“ започва леко, уж небрежно, след което Дебора Кромби започва да си развива мистерията плавно, постепенно и увлекателно.
Една жена е открита мъртва в река Темза. Жертвата е Ребека Мередит, старши офицер в Лондонската полиция, чието хоби – гребането – още повече заплита случая, защото надали ще се е удавила случайно. Разминала се на косъм с медал преди години, сега Ребека е решила да се завърне към спорта, тренирала е усилено и е смятала този път да спечели олимпийското злато, независимо от напредналата си възраст. Някой обаче решително и фатално й попречва.
С разследването е натоварен Дънкан Кинкейд от „Скотланд Ярд“, семеен мъж, който не обича да му натрапват чужди решения за разгадаването на убийства. Кръгът на заподозрените за убийството на Ребека започва, разбира се, от бившия й мъж, чийто мотив се струва изключително удобен за някои хора, но не и за Дънкан, който е твърдо решен да дълбае за истината до дъното. И докато кръгът на заподозрените се разширява, съпругата на Дънкан, инспектор Джема, започва свое отделно разследване, което води до все по-интригуващи разкрития, свързани с убийството на Ребека.
Междувременно, някой се опитва да убие един от членовете на издирвателно-спасителната служба – Киийран, който е открил трупа на Ребека. Тайните стават все повече, а героите се оказват по-свързани един с друг, отколкото са били на пръв поглед. Резултатът е заплетен и интересен сюжет, който Кромби умело представя на своите читатели в светлината на един достоен криминален роман.
След прочита на „Кристално чиста“ се убедих, че Дебора Кромби неслучайно е бестселърова авторка, заемаща престижно място в класацията „Най-добър криминален роман на века“, макар и учудващо да не се бях сблъсквала досега с таланта й. 
„Кристално чиста“ е великолепно изпипана до най-малкия детайл, с леко изненадващ обрат на финала. Кромби умело те насочва към няколко вероятни убийци, само за да ти разкрие накрая, че убиецът е този, за който може и да си подозирал, но пък не си бил сигурен за неговия мотив. С други думи, интригата е пълна, любопитството надделява, а напрежението е през цялото време е с висок волтаж.
Прочитайки „Кристално чиста“, нямаше как да не си помисля, че Кромби е отличничка, която сякаш си е написала перфектно домашното, с всичките обяснения на пейзажи, места, хора, чувства. Просто те пренася като на филм там, където всичко се случва пред очите ти, толкова реално разказва тя. Безспорно ще се оглеждам за някоя друга книга от нея!
Единственото, което не ми хареса в този роман, беше корицата, която незнайно защо ми се стори някак посредствена, или може би твърде семпла за такъв голям автор като Дебора Кромби. Да си призная, именно корицата дълго време ме спираше да прочета този роман, вдъхвайки ми недоверие към съдържанието и навявайки ми мисли за поредното клиширано криминале, ставащо единствено за плажа. Не допускайте и вие тази грешка! :)
