Кристиан Чарли Танев е един от най-младите, нахъсани и успешни български влогъри на които съм попадала. Автоматично установих, че ми допада хапливият артистизъм, който изпълва виртуалното пространство със свежа харизма и остър хумор, съчетани в грандиозен комплект. При него сарказмът не е традиционно умерен, за да не обиди случайно някого, но винаги е оправдан. След като набира популярност, героят от видеата му Ракиямен се превъплъщава в муза за първия абсолютно български комикс герой. Така стартира неговата поредица, която предизвиква фурор и скоро ще има втора част. Предстоящото продължение е една от основните причини да му зададем няколко въпроса, защото хората, които успешно реализират идеите си, вдъхновяват останалите, за да реализират по-пълноценно и адекватно себе си.
Попаднах на друго твое интервю, където казваш, че у дома притежаваш колекция с комикси, по-висока от теб. Коя е любимата ти поредица (освен твоята, разбира се)? И колко си висок всъщност?
От около 10-годишен колекционирам комикси. Събирах си абсолютно всяка възможна стотинка, за да си купя поредиците, които излизаха тогава. Любимата ми поредица принципно е Spawn. През 2008 г. имаше много добра историческа поредица на име „Царете на България‘‘, която беше изключително добре направена и стойностна.
Висок съм 180 см. Не съм особено голям фен на огромния брой филми, които са базирани на комикси, защото жанрът стана муден и еднообразен. Любимият ми подобен филм е Watchmen.
Има ли друг тип книги, които четеш? Какъв информационен или развлекателен поток предпочиташ?
Харесвам всичко от сатира до биографии. Фен съм и на поезия, но няма да ми върви на имиджа, ако задълбоча повече (хахах). Вдъхновявам се единствено от собствените си наблюдения и любимата ми – самоирония.
Твоят герой е взел най-българското в името си, илюстрациите представляват социална хроника вдъхновена от издънките на хората. Какво най-много те дразни и какво най-много ти харесва в културата на българина?
Не ми харесва, хората стават съпричастни, когато вече е прекалено късно да се действа. Демонстративно се „vazmu6tavat”, но само ако след това не се изисква от тях да действат. Най-много ми харесва в българина, че в основата си е добър човек.
Мислиш ли да промениш спектъра на вдъхновение и тематиката за втората част?
Във втората част ще осмивам повече своите недостатъци и издънки. Ще разгледам повече отношенията на Ракиямен с хората около него и крехкостта на приятелството.
Илюстрациите отново ли ще са на Стен Дамянов? Имаш ли идеи за съвместна работа с други илюстратори за различни проекти?
Комиксът нямаше да е реалност, ако не беше Стен. Взе идеите от главата ми и ги сложи на хартия безупречно. Не смятам да работя с друг човек. Освен, че си върши работата великолепно, с него имаме много общи неща и е доста приятна компания.
Самият ти умееш ли да рисуваш? Правиш ли понякога пробни скици на историите?
Умея. В Основно училище рисувах много и исках да стана художник. Не осъзнах, че съм добър в това, докато не спечелих национален конкурс за рисунка на Алеко Константинов. Наградата беше 100 лева и втора част от биографията му (хитър начин да ме накарат да купя първата). Исках да вляза в художествената гимназия, но страдам от пълна цветна слепота и ми бе непосилно.
Има ли друг вид изкуство, което те вдъхновява?
Всеки вид изкуство е вдъхновение, зависи от ситуацията и настроението. Години се занимавах с пеене. Сега го използвам предимно за шеги в клиповете ми, когато правя перфектната ми имитация на Азис, но музиката винаги има място в сърцето ми. Харесвам изпълнители, които са видели и хубаво и лошо от живота. Нина Симон ми е любимка. Харесвам и актьорското майсторство. Възхищавам се на актьори, които успяват да се превърнат в героя, когото представят (методични). Разчувствам се лесно от красиви монолози. Препоръчвам да потърсите монолога на Георги Калоянчев от участието му в Шоуто на Слави „Бъди горд, че си българин“. Или този на Чаплин в края на „Великият Диктатор“.
В първото издание на „Ракиямен“ участие взеха Дани Петканов, Павел Колев, Просто Спас и Мотикаря, а ще има ли специални участници във второто издание на комикса?
Същите образи ще присъстват, засега не съм планирал да вкарвам нови.
Има ли персонаж от друг комикс, с който би могъл да се олицетвориш? Има ли частици от твоите характеристики в персонажите, които създаваш?
Сещам се за прекалено много образи, за да кажа някой конкретен. Вкарвам по малко от себе си в комикса. В самото начало Крис върви към училище и подминава бедна старица на улицата. След като я подмине, тя държи пари и бутилка. Тези, които ме познават, са наясно, че обичам да помагам на хора в тежко положение. Мезето пък е отново прилича на мен. На моменти задръстен и несигурен, но пък обича да дава съвети на другите.
Какво биха си мислили твоите герои, ако никой не ги гледа? Какво биха скрили от останалите и какво биха изтъкнали?
Единственият развит до такава степен герой е Крис. Тъй като това съм горе-долу аз, не бих искал да се разкривам толкова.
Вдъхновяваш ли се и откриваш ли качества в своите близки, които би искал да притежаваш. Разкажи ми…
Искреността им. Обкръжил съм се само с искрени и почтени хора. Ако изпитвам желание да се видим – знай, че те смятам за такъв и го ценя истински.
Във видеата ти си личи стремежът да държиш почитателите си на някаква дистанция от личния живот, но въпреки това, да имате близки отношения. Би ли включил в комикса някои от специалните си фенове, ако има такива, с които си се сприятелил точно защото те подкрепят?
В първия брой включих един от тези, които си бяха поръчали комикса предварително. Но единствено като лице, без развит герой и характер. Не бих включил фен с по-голяма от това роля, защото няма да е честно към другите. Но вторият брой ще е пълен с шеги, които включвам единствено за тях. Ще са препратки към моменти от клиповете ми, за които се шегуваме помежду си, но няма да се разберат от никой друг, освен тях.
Важна ли е за теб подкрепата на хората и семейството си и до каква степен, тоест би ли се отказал от свои идеи, ако няма да получиш подкрепа?
За мен е важно мнението на някои хора – да. Харесвам и конструктивна критика. Но не бих се спрял да направя нещо, защото някой друг го мисли за лоша идея. Идеята е моя, изпълнението е мое и последствията ще са мои. Лошо или добри, аз пак ще си ги понеса. За това не е нужно някой друг да определя пътя, по който да тръгнеш.
Изглеждаш много свободолюбив. Предполагам, че не си представяш някой ден да работиш в офис и ми е интересно дали най-важното за теб е да работиш за самия себе си?
Работя от 12-годишен. Достатъчно рано се захванах с нещата, които съм правил, за да бъда считан за експерт и да не ми се е налагало да се оплаквам от ниска заплата. You Tube съществува от 2005-а, а аз се занимавам с това от 2006-а. Имаше период от 2 години, в който работих с абсолютен психопат. Аз работих пряко с жена му, но бизнесът се водеше негов. Получавахме 10 пъти по-добри резултати от тези на конкурентите ни, но той полудяваше, че те имат изобщо някакви гледания. Заплашваше ги със смърт, караше ме да работя по 4 дни ден и нощ, биеше жена си и беше нестабилен човек. Един ден си казах, че никога повече няма да властва подобен човек над мен и напуснах. Наложи се да работя още повече, за да продължа да изкарвам пари, и ми пречеше на образованието. Но в момента съм щастлив, работейки за себе си и с правилните хора. Не мога да имам „нормална“ професия.
Комиксът ли е работното постижение, с което се гордееш най-много?
Не считам каквото и да било за постижение, защото никога не съм доволен от себе си. А ако винаги смяташ, че можеш да се справиш по-добре, тогава няма за какво да се гордееш.
Ядосваш ли се, ако някой не се забавлява на шегите и иронията ти?
Не. Целта ми е да разсея зрителя от истинския живот. Защото истинският живот определено не е розов. Не, че бих разбрал, ако е… все пак не виждам цветове. По света има толкова мъка и трудности, че е приятно за 10 минути да можеш да забравиш за тях и да се посмееш. Определено не съм най-щастливият човек, но бих искал да правя другите щастливи. Моят метод е с ирония и простотия. Не съм фен лично на простотията, но забавлява доста зрители. Някои хора са прекалено горделиви да си признаят, че една просташка шега понякога ги кара да се смеят. Други просто не го харесват. Разбирам, че клиповете ми не са за всички и нямам проблем с това.
Разкажи ми за някое от най-екстремните си преживявания?
Екстремните ми преживявания най-често включват лош пример от моя страна и лица, които не биха искали да споменавам какво се е случвало. Ще пропусна за сега.
Има ли нещо по-грандиозно, което планираш за бъдещето си?
Има.
Какво е най-важно, според теб, за хората, които се развиват в артистични среди – талант, амбиция и постоянство или финансови възможности, а може би нещо друго?
Толкова често чувам клишета като „напуснете работа и правете, това което ви влече истински“, че вече ми се повръща. Не можеш просто да подадеш на човек парашут и да го бутнеш от самолет. Трябват му време, насоки и помощ. Разбирам, че всеки иска да прави нещо, което го кара да се чувства свободен, но винаги трябва да има план. Ако не изкарваш пари от заниманието си, тогава то все още е хоби. Жизненоважно е да имаш как да се издържаш, когато се пробваш да превърнеш хобито си в професия. Планирай, прави малки крачки и бъди постоянен. Но в края на деня, трябва да си легнеш сигурен, че си пробвал да го направиш. Или се провалете, правейки това, което ви прави щастливи, или живейте скучния и спокоен живот, който знаете, че не ви слага усмивка на лицето. Не приемайте критика от хора, които не са се пробвали да постигнат нещо.
Какъв съвет би дал на хората, които се занимават с изкуство в България?
Общо взето отговорих на това.
Много е актуално талантливите хора да бягат от България. Остава ли ти се тук и къде би заминал?
Оставам. Навън има много по-големи възможности, но десет пъти повече конкуренция. Предпочитам България.
Освен да очакваме и да закупим комикса, какво друго препоръчваш за останалите есенни дни?
Ego sum stultus.
