Кое име се сещат хората в чужбина, когато чуят думата „България“? Не, не е Стоичков, не е и Бербатов. Още по-малко е Джон Атанасов, а за нещастие, не е името на нито един музикант, певец или актьор. Бас ловя, че първото име, което се досещат, е Кристо.
Аз лично съм наследил от майка ми уважението към Кристо, Жан-Клод и тяхното странно и, по думите им, нецеленасочено изкуство. И докато продължават да са полунеизвестни сред нормалните хора у нас, по света двамата астрални близнаци и спътници са сред примерите за изкуство, за което се бориш със зъби и нокти.
Разбира се, научавайки за предстоящото издаване на „Да опаковаш вятъра. По стъпките на Кристо и Жан-Клод“, получих сериозен пристъп на тръпки от кеф. Книгата излезе точно за пролетния базар на книгата и… да, взех си я. Добре „опакован“ – с твърди корици, гланцирана хартия и внимателно разположени фотографии към всяка от главите, опитът за биография от Ванцети Василев проследява борбата за изграждането на всяка една от композициите с хиляди квадратни метри площ и още повече въображение.
Без крайно много подробности, с отчетлива липса на пристрастна емоционалност, книгата ще ви върне десетки години назад, карайки ви да съпреживявате всички трудности на нестандартното изкуство – от обществената защита на идеята до намирането на средства за финансирането. Ще видите отношението на Кристо към изкуството му, към страната му, към себе си.
И ако си мислите, че ключът се крие само в мащаба, то се замислете още веднъж за МАЩАБА на човешкото съзнание, за мечтите и силата да изразяваш себе си. Та, ключалката за този ключ не би трябвало да е никак малка, а единствената причина през нея да не минава вятър е… че Кристо вероятно държи същия този вятър опакован някъде.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
