Живеем в свят на пълна заблуда. Заобиколени сме от дрога, непрекъснато някой се опитва да прилъже децата ни да пробват, а ние се правим, че проблемът не съществува. Крием главите си като щрауси в пясъка и отхвърляме всяка възможност да застанем лице в лице с проблема, да предпазим най-ценното в живота ни.
Защо? Защото хорското мнение ни е важно. Да не каже комшийката Сийка, че сме деградирало семейство с дете наркоман. Да не ни сочат с пръст. Да не решат, че сме втора ръка хора, щом отрочето ни се е забъркало с наркотици.
Ами детето? Детето… Търсим си извинения, оправдания. Обвиняваме – него, приятелите му, системата. Всички други, но не и нас самите. И най-лошото – често вдигаме ръце и оставяме нещата на самотек, оттегляйки любовта и подкрепата си. Пък те понякога са единственото средство за излизане от тресавището на дрогата.
Темата за наркотиците е една от най-тежките и същевременно най-важните днес. Превенцията на подрастващите е приоритет № 1, а най-лесният начин да обясниш всичко – чрез книгите. С тази нелека задача се е заела Юлия Спиридонова в най-новото си творение “Кронос. Тоя нещастник!” (изд. “Кръгозор”).
Кронос е на седемнайсет. Титан (като от гръцката митология). Математически гений (решава завъртяни задачи за кеф и дори помага на разни бъдещи докторчета в университета да си изкарат степените). Наркоман. Майка му е учен, бащата – неизвестен. Дали липсата на внимание, или баткото от горния курс са виновни, не е толкова важно. Защото няма значение как си започнал, а как ще свършиш. Та, Кронос като цяло е доста интересен тип, но основният проблем му е дрогата. Стотици опити да се откаже и… нищо. Наркотиците толкова са го разрушили отвътре, че шансовете му за живот са сведени до месеци.
Мразя, когато се правят на загрижени. “Толкова умно момче си, а си копаеш гроба със спринцовка.” Пет пари не дават за мен. Правят го, за да се почувстват велики. Добри!
Да си затънал до шия в мизерията не значи, че на приятелите и съучениците ти не им пука за теб. По тази причина Тина (и половина) и Графинята (Батори) предлагат на Кронос да допише продължението на историята. Била вълшебна, казват. Решавала проблемите. Да, бе! И все пак младежът решава да я види тая работа с писането.
Цел – да откажа дрогата.
А отдолу надрасках:
“Проблем – тя не иска да се откаже от мен.”
В своя типично забавен и прям стил Юлка проследява историята на пристрастеното момче и последствията от наркотиците върху него. Без драматизации и оплювания, без извеждане на образа на Кронос като единствен виновник, писателката предлага на читателя различните гледни точки и оставя в негови ръце преценката. Сюжетът е комичен, но под повърхността клокочат стотици теми, предразполагащи към обмисляне и разговори. Като например този за съдбата на Гошката, за реакцията на бащата-мумия Рамзес, за двойника на Джейсън Стейтъм Маринчи и неговите съображения да се грижи за брат си.
– Виж к`во, човек. Може да съм наркоман, но не съм идиот. Нека да те отворя, че повечето наркомани са с много висок коефициент на интелигентност. Статистика, човек.
Няма да ви лъжа – в книгата има и жаргон, и диалект (дедо Пане все пак живее на село!), но това всъщност няма никакво значение. Нали не мислите, че днешните тийнейджъри си общуват на академичен език? От друга страна, ако отрочето ви се смее с глас, не се чудете – книгата наистина е страхотна! И да, струва си вие също да я прочетете честно и лично – без да се опитвате да я вкарвате в измислените и лицемерни правила на благовъзпитания език, отхвърлящи например жаргонните думи. Защото тази книга е безпощадно честна и заслужава същото отношение: да не се опитваме да открием недостатъци там, където ги няма, а да признаем всичките й качества и да се замислим какво причиняваме на тийнейджърите си.
Онова, в което Юлка е абсолютен майстор, е умението й да общува с младите на техния език. Изграждайки образа на наркомана Кронос, тя представя истинската история на стотици младежи, подхлъзнали се по пързалката на зависимостите. И тук идва най-важното: вместо да раздава присъди, писателката повдига въпроси и показва светлинката в тунела. Тя може да мъждука слабо и да се нуждае от много усилия, за да се разгори, но винаги я има. Стига обществото да осъзнае, че проблемите на децата трябва да бъдат чути, а не заметени под килима.
Откъс от книгата ще откриете тук. Тя е продължение на тийн-поредицата на Юлия Спиридонова:“Тина и половина”, “Графиня Батори”, “Макс. Всичко на макс”. И нито една от четирите книги не е за изпускане!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
