Как си представяте края на света? А как си представяте живота след него?
Героичен, предизвикателен, доказващ ден след ден, че Човешкото е над всичко и хората са висша раса…
Забравете всичко това. Просто го забравете. Краят на света ще промени и изличи всичко. И колкото и да се борим да го задържим и да се преструваме, че всичко само малко се е поразместило в представите ни, всъщност нищо няма да бъде същото. Нито правилата, нито проблемите. Нищо.
„Кучешките звезди“ изобщо не беше това, което очаквах. Четох я бавно и с огромно удоволствие. Питър Хелър е писал ударно, с кратки изречения, по мъжки – без обаче да лишава читателят от детайлите, от чувството. Какво има в тази книга, че я прави толкова обсебваща, запечатваща се в паметта ти?
Имаме Хиг, който има Джаспар (куче), Звяра (малък самолет, модел Чесна) и Бангли (човек). Хиг лети със самолета си, спи под звездите, понякога ходи за риба и ловува елени. Гледа да оставя убиването на хора на Бангли, макар че когато му се налага, го прави и той. Хиг е далеч от представата ни за коравото копеле сървайвалист, което спасява семейството, котката и кучето си и покрай тях целия свят.
Хиг е един от най-завладяващите мъжки образи, на които съм попадала в последно време. В него има нещо сурово и искрено, почтено. В свят, в който не е останало нищо от моралните понятия, с които сме свикнали и познаваме, опитите му да остане почтен и честен, и добър човек, са едновременно тъжни и очарователни. В душата му е останало някакво късче надежда, някаква остра, оголена чувствителност към неща, от които човек на ръба на оцеляването не би трябвало да се интересува. Каквито са поезията, писана преди хиляди години, какъвто е един загадачен глас, чут преди години по радиото.
„Кучешките звезди“ е една от най-лиричните и нежни книги, на които съм попадала. И в същото време, много по-мъжка от много кървави фентъзи и хорър истории. Книга, написана с любов към езика, героите и историята. Книга, която белязва сърцето ти с разбиране и надежда.
Вижте и прекрасния трейлър на книгата:
