„Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.“
Понякога се питам дали съществува друг страх освен този от неизвестното. Дали всеки ужас, който ни обсебва, не се свежда именно до страха от непознатото, защото колкото по-малко знае умът, толкова по-параноичен става човекът. А какво се случва, когато той загуби едно от най-важните си сетива? В свят, в който зрението е ограничено, човек е безпомощен. Фантазията му работи като бързооборотен двигател, но не и в негова полза.
В своя роман „Кутия за птици“ (изд. „Deja Book“) Джош Малерман не само изследва дебрите на човешката психика , той прави много повече. Авторът отваря мозъчната кутия на читателя и забива иглички в ума, възбуждайки точните неврони, за да му помогне да си представи един реален свят, който се вълнува, трепти, диша. Свят, който е близо до своя край.
В „Кутия за птици“ се наблюдава паралелно заплитане на две сюжетни линии – минало и настояще. Те изграждат рамка на романа и на една вселена, изтъкана от страх и неизбежност. В настоящето читателят вижда изстрадала майка с две малки деца. Те са в лодка по течението на река, а жената гребе с превръзка на очите. Децата също имат превръзки. Те никога не са ги сваляли, никога не са виждали небето и света. Но майката е сигурна, че методите й за възпитание са правилни и че те не трябва да виждат дома си, какъвто е той днес. Защо? Какво се крие навън? Какво се е случило? Какво може да бъде толкова страшно, че да откаже човека от най-важното му сетиво? Читателят гори от нетърпение да разбере истината.
Паралелно миналото разкрива момента, в който светът се срутва, докато хората „виждат нещо“ и губят ума си. Така постепенно се гради напрежението на едно цяло общество, истерията на хиляди умове, свързани и натъпкани в цял свят, сведен до една кутия за птици.
Първото, което ме привлече към книгата, беше прекрасната корица. За първи път ми се случва да ми хареса повече от всяка друга чуждестранна. Уникална е. И сега, когато прочетох книгата, продължавам да твърдя, че й пасва прекрасно. Както в романа няма една излишна дума, така и в рисунъка й не намирам и един излишен нюанс.
„Кутия за птици“ е мрачен, завладяващ, обсебващ психологически трилър, който по своята мащабност определено се нарежда до творбите на Стивън Кинг и Лъвкрафт. Атмосферата е вълнуваща, нажежена и сладостно изтезава ума на читателя. Напрежението расте с всяка дума. Сякаш авторът умело знае къде да постави всяко изречение, за да бъде въздействието най-силно. Сигурна съм, че за това заслуга има и прекрасният превод на Невена Дишлиева-Кръстева.
Преди да излезе книгата, Universal Pictures са закупили права за филм по нея. Режисьорът е Андреас Мусчиети, познат с добре приетия хорър филм „Мама”. Интересно какво ще сътвори с „Кутия за птици“. Ще трябва да изчакаме, за да разберем.
Още едно ревю на книгата прочетете при Христо в „Книголандия“.
Трейлър на книгата:
Изключително посредствена книга. Идеята е интересна, но не е развита адекватно. Може да се нарече „страшна“ единствено от хора, които никога не са чели хоръри. Стилът на писане е „средно-ниво-смилаема-аудитория“. Успешен маркетинг на издателите и красива корица. Не бих чел продължението.
Добра реклама, но често прехваленото се оказва посредствено. В никакъв случай книгата не е лоша, но просто не е впечатляваща или запомняща се, нито пък държи в чак такова напрежение. С две думи – нищо особено. Има доста недостатъци и пролуки в сюжета и в пресъздаването на усещането да не виждаш, като стил и език също не блести никак, та не ми се струва удачно превъзнасянето. Преводът никак не е предизвикателство. Книга, която няма да остане след време в съзнанието на прочелите я. Рекламата в момента я превръща в мода и в цел да се продаде тиражът, но точно това „досипва“ в разочарованието след прочитането. Иначе наистина хубава корица.