Присъствала съм на много представяния на книги – български, чуждестранни, за деца, специализирани и т.н. Рядко обаче, да не кажа никога, се случва това, на което станах свидетел преди няколко седмици – над триста искрено развълнувани читатели да се съберат в студена ноемврийска вечер, за да присъстват на премиерата на дебютната книга на български автор.
Няма как да знам дали се дължеше на харизматичната личност на писателя, или на вълнуващото описание на романа, но и не е от значение, защото „ЛАМЯ ЕООД” (изд. „Фаетон“) на Марин Трошанов го заслужава. Още преди обявения за начало на събитието час Литературен клуб „Перото” бе оживен от разговорите на десетки събрали се гости. С напредването на вечерта потокът от хора, дори и закъснели по една или друга причина, изобщо не намаля, а напротив – малко след началото на програмата да си пробиеш път към средата на залата представляваше същинско изпитание. Интересът беше толкова голям, че на автора му се наложи да остане повече от два часа след края на събитието, за да може до разпише книгите на всички желаещи. Което той, разбира се, направи с готовност, широка усмивка и признателност към всички, дошли да го уважат.
След толкова успешна премиера е съвсем нормално очакванията за книгата да са големи, но знаците, че е нещо наистина специално, не спират дотук. Фантастичният роман бива издаден от „Фют“, което специално за случая създава новия си бранд за литература за възрастни „Фаетон“. В екипа, работил върху основаването му, присъстват и други две големи имена – великолепната корица е дело на художника Петър Станимиров, а вътрешните илюстрации са излязли изпод майсторската ръка на Веселин Чакъров. Фактът, че в книгата има илюстрации, лично за мен е повод за огромна радост, понеже винаги се наслаждавам на направените с вкус рисунки, а те твърде рядко се срещат в книги за възрастни.
Художник: Веселин Чакъров
Всичко започва невинно – скромен подарък и парти в един от до болка познатите ни панелени блокове, които са ни някак мили, въпреки че гласно протестираме как вече не отиват на модерна европейска столица. Още от началото авторът успява да засегне струните в сърцето на онези читатели, близки до възрастта на героите, и успява да предизвика меланхоличните им усмивки на много от препратките в книгата.
За съжаление, този купон се оказва последният, на който Станимир вижда своята любима Мая. Но както нощта ражда изгрева, така и изчезването на момичето му предизвиква неговия интерес към свръхестественото и става причина да основе собствено дружество, наречено „Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления“, където се занимава с изследването на магически феномени и инциденти. Работата и личният му интерес го сблъскват с цяла гама от персонажи, всеки от които е интригуващ, пълнокръвен и изиграва своята роля в поредицата случайности, които само изглеждат като такива.
Жанрът на романа не може да се определи с една дума, защото сред страниците се преплитат фентъзи, хорър, трилър, мистерия и романтика, а и много повече. В послеслова авторът споделя каква е книгата лично за него – роман за любовта. След като го прочетем, сме склонни да потвърдим, защото всички постъпки на главния герой са обвити в обичта към любимата му. Фентъзи елементите, на които се основава главната сюжетна линия, са вкарани много умело и не й пречат да е сурово реалистична.
Художник: Веселин Чакъров
Персонажите живеят, обичат, плачат, стават жертви на мистериозни обстоятелства и попадат във водовъртеж от събития на познати ни места – столичната ул. „Сан Стефано”, Западния парк, квартал „Бояна“, Студентски град, нощния влак София – Варна, бургаския плаж. Улисани в забързаното си ежедневие, столичаните често забравяме в колко удивителен град живеем. Марин Трошанов ни го напомня с финес, като ни показва друга, мистериозна и вълнуваща картина на дома. Тя може да ни накара както да се зачудим какво ли остава скрито от погледите ни, така и да забързаме ход, когато се прибираме вечер в тъмното. С лекотата на художник, рисуващ картини с думи вместо с четка, авторът разкрива пред нас една тайнствена и мрачна София, която някак остава и безкрайно романтична.
Отначало се нахвърлих на „ЛАМЯ ЕООД” също така ожесточено, както митичното същество, което представлява абревиатурата в заглавието. След като я преполових обаче, промених тактиката си – по удачно беше да й се наслаждавам бавно, като на добре отлежало червено вино. Е, дори и така свърши много бързо и затова изключително се радвам, че ще бъде последвана от продължение, защото Станимир и съмишлениците му със сигурност имат в какво още да се забъркат и на какво още да ни научат.
Разгледайте и няколко снимки от премиерата на „ЛАМЯ ЕООД“.
Фотограф: Николай Пандев
