Преди няколко вечери в безбожно ранните утринни часове ме събуди пронизителен трясък. Тъй като от близо шест месеца съжителствам с котка, мигновената ми реакция не се изразяваше в дива паника от влизане с взлом или смразяващ ужас пред неминуемата ми смърт от демонично обсебване, а в рутинно раздразнение. Трябваше да стана и да претърся къщата за падналата (или по-скоро съборена) вещ и съответно да преценя дали се налага окончателно да се разсъня, за да чистя остатъците от нея.
Непоправими щети нямаше, но за сметка на това се натъкнах на изключително любопитна гледка. Малката ми черно-бяла котарана седеше на прозореца на трапезарията и си мърмореше през стъклото с красива сива непозната, носеща бял нашийник. Несъмнено добре гледана котка, излязла на лежерна нощна разходка, може би дочула от други посестрими за новодошлата в квартала и идваща на проверка.
Признавам, че случващото ме изпълни с изключително умиление, но и с известна тъга. Неотдавна бях прочела „Лапи“ (изд. „Жанет 45“), в която домашните котки редовно предприемат походи из квартала по собствено усмотрение, и веднага си представих сивата гостенка като героиня, създадена от Т. Яна Якова. Kнигата разкрива, че на онези котки, затворени вкъщи и лишени от възможността да се шляят на воля, се гледа като на изолирани от радостите на живота чудаци. Или, както гласи любимият ми цитат от самото начало на историята:
Котките са щастливи по два начина – първият е, когато са свободни да се придвижват където си поискат, тъй като всяка котка зависи от новите неща, които вижда. Колкото повече пространство има, толкова по-щастлива е тя. Другият вид щастие идва от любовта на хората – от храната, ласките и общото внимание, което получават от стопаните си.
Предполагам, че ако не можеш да предоставиш пълна свобода на питомците си, трябва да компенсираш двойно с храната, ласките и празните кашони у дома. Така или иначе симпатичната случка беше добър повод да си припомня прекрасната „Лапи“ и най-сетне да ви я представя подобаващо.
Т. Яна Якова ни запознава с битието на група очарователни котки, всяка със своите отличителни черти, капризи и блянове. Няма да се спирам подробно на отделните образи, най-вече защото създателката им ги е представила напълно изчерпателно тук. Само ще споделя, че абсолютният ми любимец е „интелигентният затворник“ Монти – прякор Шотландския заек – в чийто клепоух образ намерих сродна душа.
Кот и Без име, нарисувани от Т. Яна Якова (източник: Lapi-kniga.com)
Пухковците се забъркват в няколко големи каши, включващи изчезвания, отвличания, бягства, сватби, свръхестествени срещи, пътешествия до другия край на света и какво ли още не. На моменти повествованието преминава и границите на приказното. Насред всичките премеждия читателят има привилегията да усвои тънката житейска философия на котките и да научи тайните на косматковците за… ами за пълноценно съществуване.
Илюстрациите на Т. Яна Якова са разкошни. Обожавам чувството за хумор, което е вложила, особено при израженията на котковците. Форматът, цветът на хартията и цялостното оформление на изданието помагат на акварелните й творения да изпъкнат в цялата си прелест, както и заслужават.
Накрая бих искала да изтъкна, че никой не трябва да пренебрегва дълбочината на тази книга само заради първоначалното впечатление, че е предназначена за деца. Сигурна съм, че малките читатели ще се забавляват с шарените илюстрации и веселите случки, но наред с това „Лапи“ е мъдра, остроумна, смешна и уютна по начин, който не признава възрастови ограничения. Ако сте любители на мъркащи създания, сте чисто и просто задължени да я имате. На скептиците, които още не са познали щастието да бъдеш притежаван от котка, пък пожелавам да я използват с образователни цели – да разширят мирогледа си и да привлекат някоя и друга късметлийска лапа в живота си.
Не пропускайте да прочетете и ревюто на Лора Филопова от „Детски книги“.
Посетете и забавния сайт на „Лапи“, в който ще намерите много любопитни котешки факти и ще се запознаете по-отблизо с авторката и любимците й.
