„Онова лято“ (изд. „Софтпрес“) е от романите, които забъркват по много приятен и увлекателен начин добре познати съставки. Забравен шедьовър, неочаквано наследство, забранена любов – комбинацията от тези елементи не излъга очакванията ми за интересно четиво с добра интрига.
Две жени от различни епохи – средата на XIX век и началото на XXI век, се оказват загадъчно свързани чрез една картина. Джулия Конли е съвременна млада жена, която пристига в Лондон, за да подготви за продажба старинна къща, завещана й неочаквано от непозната пралеля. Имоджен Грантъм живее самотна с доведената си дъщеря, злобната икономка Джейн и съпруга си Артър, който се отнася към нея като към красива играчка за показ в обществото. За първи път тя среща сродна душа в лицето на художника Гавин Торн, пред когото позира за портрет. Красотата на семейната градина, задушевните разговори на взаимно опознаване, насладата от свободата да разкриеш напълно себе си пред другия създават у двамата влюбени усещането за измамна идилия.
Джулия също не е щастлива. Останала без работа, с краткотрайни неуспешни връзки зад гърба си, тя се намира на кръстопът. Престоят й в къщата извиква отдавна погребани спомени от детството. За да разгадае тайната на картината, намерена случайно в стария гардероб, Джулия трябва да се довери на човек, когото не познава, и да установи отново емоционална връзка със семейството си.
Лорън Уилиг провежда умело двете сюжетни линии, като вплита необходимите връзки между тях, така че читателят се прехвърля от миналото в настоящето, без да губи нишката. Автор на тайнствената картина се оказва (измислен от авторката) член на Прерафаелитското братство – група от английски художници, поети и критици в средата на XIX век, които се увличат по естетиката на Средновековието.
Джон Миле – „Офелия“ /Google Art Project. Via Wikimedia Commons
Като заявяват духовна връзка с идеали на една отминала епоха, те се оказват в позицията на авангардисти спрямо господстващия по тяхно време стил в изобразителното изкуство. Целта им е да изразяват оригинални идеи, а не да копират и преповтарят вече създаденото.
Този стремеж към пределна честност в творчеството намира отклик в будната Имоджен, която е почти буквално заложник на традиционализма, но в семейните отношения. Изкуството се оказва подходящ език, с помощта на който Имоджен и Гавин могат да изградят мост – уви, съвсем крехък – над социалните различия.
Темата за Братството на прерафаелитите определено ме заинтригува, дори ми се искаше да бе още по-подробно разработена в допълнителна сюжетна линия, но от друга страна, оценявам умението на авторката да използва ерудицията си, без да дотяга на читателя със специализирана информация.
„Онова лято“ е четиво, добре балансирано между романтиката и историческата тематика с щипка „чиклит“ в образа на Джулия. Макар сюжетните обрати да са до голяма степен предизвестени, ще успеят да ви изненадат, а разкошната корица (дело на Радослав Донев) сама по себе си е изкушение.
По-задълбочена информация за изкуството на прерафаелитите можете да прочетете на сайтовете на галерията Тейт и музея Метрополитън (на англ.език).
