Приятно ми е, аз съм Александър и работя с думи. („Здравей, Александре!“) Прекарвам по-голямата част от деня си пред компютъра и тази история ми се е случвала и на мен. И още ми се случва. И краят не е този. Но краят дори не е задължително да идва. Защото краят в „Лекарство против Северния вятър“ е единствената слаба част в тази книга…
Нещата не се получават. Когато си дълго време до някого в една различна своя светлина, изолирана от истинския ти живот, ти ставаш почти част от този някой. Но в момента, в който направиш грешката да застанеш до-срещу-зад него в реалния живот, всичко рухва. Защото натискът на този живот е способен да те смачка. Той крещи и иска своето. И накрая го взима. („Молим те, никога повече не ги смесвай…“)
Замислям се, че тази книга е един цялостен лекционен курс по дисциплината Компютърно-опосредствана комуникация (КОК), въпреки че се чете за 3-4 часа. И всъщност го казвам с цялата убеденост за това как Глатауер успява да използва всички особености на КО-общуването. Същата плоска структура на емоциите, същите грешни впечатления, същото избързване при ползването на думите… Или при грешното натискане на клавишите със средния пръст на лявата ръка, както го прави Еми…
Толкова познато, толкова много пъти сме го правили всички. Истината обаче е, че в тази си комуникация ние приемаме хората такива, каквито са. Или по-скоро, каквито сами УСПЕЯТ (не просто искат) да ни се представят. Еми опитва да бъде различна от истинския си живот – да бъде щастлива млада жена, която не живее чужд живот, заради това, че е прекрасен човек. Колко много не й се получава само…
Знаеш ли, в едно нещо съм истински убеден – „Лекарство против Северния вятър“ би било най-добрата театрална постановка, която съм гледал. Добре, нека участват Калин Врачански и Елена Петрова, просто за да влезем в клишето.
Добре, сега си отвори скайп-а и виж колко от твоите контакти там са ти само онлайн партньори, но пък са ти помагали във важни моменти. Сега пиши на всеки от тях и благодари, че е твоето лекарство против Северния вятър.
(„Благодарим ти, че сподели, Александре!“)
Прочетете още ревютата на Стела и Павлина за „Лекарство против Северния вятър“.
