Случва се понякога така, че в на пръв поглед банална история, намираш своя история. Да, не е съвсем същата, но те кара да се върнеш назад в миналото и да си спомниш емоции, усещания, писма, които отдавна си забравил.
„Лекарство против северния вятър“ за мен бе точно такава книга.
Книга за това, колко болни са всъщност душите ни и колко малко трябва, за да променим всичко.
Книга за комуникацията на един век, където можеш да бъдеш по-близък с напълно непознат човек, за сметка на всички, които са ти близки от години физически и емоционално.
Книга за съвременната любов. За търсенето на отдушник и намирането на утеха. За интернет като болница, за имейла като наркотик, за душевния ексхибиционизъм като лекарство.
Лекарство против Северния вятър, против безсънните пристъпи на горещите летни нощи, лекарство за скритите неизказани неща, за онзи наш несигурен и променлив „външен” свят, който прикриваме зад маската на „идилията” и „перфектното” в очите на околните.
Защото връзките ни онлайн са по-реални от тези в материалния физически свят. Те не са материални и това ги прави перфектни, те са мечта, идеал, превърнат във виртуална реалност. И това е така, защото ние го искаме.
Защото имейлът, интернет и онлайн анонимността дават онази възможност да бъдеш този, който реално си (или не си, според случая), да имаш онази тайнственост, която липсва на физическото общуване днес. Защото думите увличат, а с тях и ние продължаваме да вярваме в своята химера, че не правим нищо нередно, че просто си помагаме, споделяйки рецепти за борба със Северния вятър…
Накрая обаче ние си оставаме същите две човешки същества, далеч от своите виртуални образи, хора със своите собствени комплекси, страхове, несигурности… души, които все още не са готови да разрушат своя мираж за перфектната връзка. Дори да съзнават нейната нереалност.
Лекарството обаче остава, с уроците, които ни дава за след това. Защото днес всеки има своята виртуална история, независимо какъв е краят.
И така понякога се случва, че книга, която на пръв поглед не е нищо специлно провокира в теб определени мисли и емоции, които вече са специални. Те са твои, лични спомени.
Прочетете още ревютата на Алекс и Стела за „Лекарство против Северния вятър“.
