Аз съм от рядката порода жени, които не понасят шопинга, не обичат да прекарват часове наред, обикаляйки от пробна в пробна, и се чувстват най-комфортно без грим, в дънки и тениска. Ако ми се наложи да се появя в по-официална бизнес среда, отивам във вида, който наричам „маскирана като пингвин“: черен костюм със сако, черни обувки и бяла риза.
Напоследък няколко пъти приятели и познати, вече явно отчаяни от еднообразното ми и скучно облекло (а може би от това, че не съм добра компания за разходка по магазините), ми подхвърляха идеята да се видя с консултант по цвят и личен стил, като някои споменаха Румяна Пенева. Погледнах сайта ѝ и първоначалната ми реакция беше: „Как ли пък не! Човек, който не ме познава като личност и не знае какво искам да изразя чрез вида си, да ми дава съвети как да се обличам? А и сигурно ще ме накара да нося неща, които не желая“. И така, забравих за темата… докато на пазара не излезе книгата на Румяна „Личният стил. Как облеклото променя“ (изд. „Софтпрес“) и не получих покана да напиша ревю точно за нея.
Реакцията ми? „Охо, това ще бъде интересно!“ Така се и оказа… :)
Рядко се случва да започна да чета с толкова силно негативно предубеждение. Още обемът (само 128 страници), гланцовата хартия и красивото цветно оформление ме наведоха на мисълта, че това е типичната дамска книга за суетни кокетки. Оказа се, че съм се излъгала.
Преди да се срещна с това, с което се занимавам, винаги съм смятала, че да се обръща внимание на външния вид е прекалено повърхностно занимание, недостойно за човек с по-задълбочена природа. В главата ми дори имаше вкоренено вярване, че хората, които се грижат да изглеждат добре, са глуповати и въздушни.
Авторка на тези думи можех да бъда аз, но това е цитат от самата Румяна Пенева. След като ме спечели с него и ме убеди да ѝ дам шанс, тя започна да разбива предубежденията ми едно по едно с всяка следваща глава.
„Личният стил“ е разделена на две основни части: „Личен стил“ и „Цветови анализ“, плюс трета, финална и доста по-кратка, която дава практически съвети за подмяна на гардероба на базата на наученото от предходните глави.
Първата част представя по един подробен и задълбочен начин понятието „личен стил“, обяснява какво е той и какво не е, каква е ролята на консултанта в процеса на изграждането му и как да открием своя стил. Преди да прочета тази книга, за мен „стилът“ се изразяваше в дрехи, които са ми удобни, и напразно се опитвах да отгатна дали биха паснали на ситуацията, в която ги нося. Рядко се замислях дали ми стоят добре, а дори не бях и подлагала на анализ въпроса какво всъщност означава една дреха да бъде подходяща за мен. Румяна дава практически съвети точно в тази насока, така че да избираме тоалети, аксесоари и цялостна визия, които наистина ни помагат да изразим себе си и личността си.
Авторката представя теорията за личния стил, различните му типове, какво ги определя и откъде произлизат. Спира се конкретно на теорията на Лариса Ренар, според която съществуват шест основни стила: Класически, Естествен, Романтичен, Ангелски, Игрив и Драматичен. Следва подробно описание на всеки от тях с множество практически примери и насоки как да открием своя стил и как да се обличаме спрямо него. Румяна отговаря и на всички най-често задавани въпроси, като например променя ли се личният ни стил през живота ни, или как да направим така, че да не жертваме комфорта от удобната дреха за сметка на визията.
Румяна Пенева (снимка: Coloriten.com)
След като научих, че личният стил е нещо доста по-сериозно от повърхностна суета, се оказа, че и подборът на цветовете има своя теория. Отново не е простата работа, за която го бях смятала досега.
По същия изчерпателен и същевременно непринуден начин Румяна ни запознава с цветовия анализ, с теорията и принципите му и ни разказва как да определим кой е нашият цветови тип – Зима, Лято, Пролет или Есен, – така че успешно да подбираме нюансите, които носим. И тази част изобилства от примери и красиви нагледни материали, с помощта на които дори изключително бос в материята човек като мен успя да се ориентира и да разбере какво му подхожда.
Освен че е практически приложима книгата е написана много непринудено, което я прави лека за четене и лесна за разбиране – като разговор с приятелка, от който неусетно научаваш множество нови и полезни неща. Чудесните снимки и приятната не само на външен вид, а и на допир хартия я правят удоволствие и за сетивата. В случай че се питате дали е насочена основно към дамите: да, по-голямата част от историите и примерите са с жени. Включени са и съвети за гримиране, но Румяна е предвидила достатъчно съвети и за мъжкия стил и облекло.
Признавам, че започнах „Личният стил“ с подозрение, а я завърших доволна, че не се поддадох на предразсъдъците си. Радвам се, че успях да усвоя нещо не само ново и интересно, а и полезно. Препоръчвам я както на хора като мен, които имат какво да учат в областта на стила и подбора на дрехи, така и на онези, които са убедени, че Румяна няма с какво да ги изненада, защото отлично познават стила си и винаги се обличат подобаващо.
Посланието, което си взех от книгата (освен практическите ползи и знанията, благодарение на които предстои да подновя гардероба си), е да търсим дрехите, които подтикват околните да ни правят комплименти, свързани с нас самите, а не с определени детайли от облеклото ни. И научих, че:
да изглеждаш добре = да се чувстваш добре,
защото си себе си.
Можете да намерите тази книга в Ozone.bg.
