“– Да, ще намерим покой – повтори Елза. – Всеки по свой начин. Колкото и да сме лоши или добри.”
“Лисицата” (изд. „Сиела“) на Галин Никифоров е трилър с фантастични елементи, в който екзистенциални въпроси, източни вярвания, история и наука се преплитат, за да разкажат за силата на човешките воля и дух.
В наши дни някъде в България един мъж и една жена се срещата, за да разберат възможно ли е да се превъзмогне миналото.
Нора Волпе е доста възрастна жена – ако трябва да изпадаме в конкретика, тя е на 700 години. Натрупала доста мъка, горчивина и мъдрост, Нора се впуска в опасна игра, за да разбере кой е тайнственият й благодетел, който винаги я е закрилял, и защо именно тя е обречена на безсмъртие. Ключови моменти от живота на Нора са проследени в паралелна сюжетна линия, за да покажат как се е формирал характерът й и защо мечтата на мнозина за вечен живот се е превърнала за нея в проклятие.
Полицейският психолог Трейман, някога изиграл ролята на жертва, съдия и палач, сега не може да се спаси от призрака на нечистата си съвест. Той разследва убийство, извършено от хладнокръвен и артистичен престъпник. Докато разрешава загадките, оставени от убиеца, Трейман се сблъсква с границите на своите възможности и с… любовта.
Освен “Кой е убиецът?”, читателят на тази книга ще бъде подтикнат да помисли за отговорите и на други въпроси: Колко добри са добрите и колко лоши са лошите? Какво е смъртта? Какво означава възмездието? Кой иска да бъде безсмъртен?
Накрая ще изразя моето субективно читателско мнение и изживяване по време на срещата ми с “Лисицата”. За мен тази среща беше монотонна и формална и не успя нито да учести пулса ми, нито да забави дишането ми.
Криминална интрига за мен нямаше, не защото я разгадах в началото, а защото нямах необходимост да я разплета и разбрах, че съм била права, когато в края на романа убиецът сам разбулва истината. Миналото на Нора ми беше по-интересно от нейното настояще, в което постъпките й изглеждаха схематични и неискрени.
Опознавах героите чрез думите им – обяснителни повтарящи се тиради, а не чрез действията им, а недотам изпипаният диалог не ми позволи да повярвам на персонажите, да бъде съпричастна с тях и да се увлека в четенето. Съжалявам, но не се получи.
Ще можете да се срещнете с Галин Никифоров в рамките на 42-рия Софийски международен панаир на книгата на 13 декември, събота, от 15:00 ч. на щанда на издателство „Ciela“.
