Боряна Дукова е сред онези автори, които превръщат думите в ноти. Подобна е дарбата и на героинята във втората книга от поредицата ѝ романизирани биографии – “Лиза. Пътуване с Багряна” (изд. „Ентусиаст“). Обичана и отричана, Елисавета Багряна е едно от най-запомнящите се имена в българската поезия. Тя е често критикувана и осъждана за изборите в личния си живот от своите съвременници, но майсторството ѝ в поетическото изкуство никога не е оспорено.
“Лиза. Пътуване с Багряна” е особено важен роман за онези читатели, които може би познават Багряна само като “задължителен автор в училище”. Историята на живота на поетесата, умело разказана от Боряна Дукова, поставя в контекст творчеството ѝ и ни сближава с него. 10 са цитатите за поезията и свободата на душата, които избрах от книгата.
Не знам защо, младите хора в днешно време ходят все в мрачни цветове: кафяво, сиво, черно. Може пък да е част от свързването с живота.
Понякога онова, за което пиша, го няма в моя живот. Но аз го харесвам и го изразявам така, сякаш сама съм го преживяла.
Ако срещите с приятелите ми в онези дни ми бяха забранени и си оставаха блян, никое запрещение не можеше да ме спре да пиша, никой не можеше да ми отнеме поезията.
Усмихнах се. Децата са мъдри. Те просто обичат радостта.
Стиховете са по-скоро мелодия, която се ражда в душата на поета като песен без думи.
Думите бяха като тактове, които се следваха подобно на дългите, ритмични вълни на Атлантика. Все пак имах нещо в света – Боян, някои верни приятели, една дебела синя тетрадка. Както и жаждата напористо и радостно да позная света и любовта, а после да ги претворявам в песен.
Мислила съм си, че като умра, не искам нито да ме оплакват, нито да ме кичат близките и хората. Искам да сложат картата на земното кълбо наместо постеля и картата на звездното небе наместо покров, а на гроба да пише: “Спи мирно между земята и небето, бедни поете!”.
Хубавата книга, истински хубавата книга, е същевременно съкровищница на живота и най-сигурно убежище от него.
Поезията е влюбеност в света, в живота. Поезията е тръпен контакт с Вселената.
Сърцето ми щеше да поема още горчилки, за да ги превръща в капки поезия, щеше да се бори упорито с приливите и отливите на чувствата, за да ме извежда на спасителния творчески бряг.
Можете да поръчате „Лиза. Пътуване с Багряна“ от Ozone.bg, както и много други книги с отстъпки.
