Въодушевлението ми е толкова голямо, че час по час ме кара доволно да се подсмихвам. Пълен кеф, какъвто може да дойде единствено, когато не си го очаквал.
Това е „Грешният квартал“ – неочаквано удоволствие от начало до край. Прекрасно създадена криминална история, написана с богат, жив език и всичко това украсено от факта, че действието се развива у нас. Поздравявам „Изток-Запад“, Христо Блажев и Лора Лазар, че са се намерили, разбрали и сработили по толкова добър начин. От тяхното сътрудничество е излязъл качествен продукт, който е достоен за всеки криминален любител.
Признавам си, че в ученическите си години не съм изпитвал особени симпатии към творчеството на Атанас Далчев, но авторката е успяла по толкова хитър начин да вплете стиховете му в целия си роман, че в един момент усетих, че с удоволствие си ги препрочитам.
Много симпатични и плътно изградени образи, блестящи диалози (на някои от разговорите между Мишената и Радо съм се хилил с пълен глас), тайна, която се разкрива парче по парче и накрая ни задавя с конфузния въпрос: „Наистина ли е толкова лош Лошият и докъде се простира Доброто в добрите?“ Историята е незахаросана, жива и пулсираща. А в ролята на сърцето е Кварталът – колкото и странно да звучи на пръв поглед, това е любимият ми персонаж в книгата! Лора Лазар е успяла да погледне живота през неговите предполагаемо статични очи и резултатът носи удоволствие за читателя.
Няма какво повече да добавя, освен че с нетърпение ще докопам „Убиец назаем“ на същата авторка! Радвам се, че прочетох тази книга и още повече се радвам, че е българска, свежа и максимално избягваща клишетата, наводнили един иначе толкова интелигентен жанр.
