Наскоро на детския книжен небосклон се появиха приказките за деца на Анета Дучева, събрани под заглавието „Лунната люлка“. Очаквайки поредното произведение на автор, решил да пише за пораснали деца, останах изключително приятно изненадана. В книжката открих истински приказки за модерни деца, скътали в себе си и приключението, и поуката, без да спестяват нищо от реалното поведение на съвременните малчугани, от техните постъпки или мечти.
В четирите приказки, събрани в луксозната книжка с нежни илюстрации, ще откриете както куцо момиченце, борещо се с проблемите си, така и малка фея без особена вяра в таланта си, бъбрив младеж, наказан за непрекъснатите си брътвежи, и страхотна учителка по география, каквато всеки би желал да има.
Звездният прах може да прави чудеса, но още по-хубаво е, когато се сипе над града, воден от ръката на малка художничка… Единият крак на Ана е по-къс от другия и тя е принудена или да ходи като патица, или да носи грозни ортопедични обувки. Проблемите на момичето обаче са по-сериозни: никой от съучениците й не се отнася с търпение и състрадание, а подигравките и обидите валят като из ведро. Децата могат да бъдат много жестоки към различните от тях, но една малка лунна фея ще научи момиченцето как да вярва в себе си и да върви напред, докато печели приятели и отмива обидите с добрина…
Бърборкото Иван пък е герой във втората приказка на Анета Дучева. Той непрекъснато дърдори и не млъква, досаждайки на всички около него. Уморен от безкрайните брътвежи на мъжа, един магьосник го наказва да не може да говори, докато не подари сто усмивки, не прочете сто книги, не се научи да свири и не научи чужд език. Тежко наказание, особено ако не знаеш откъде да започнеш! Тъжният мълчалив Иван се запознава със съседчето си Цецо и постепенно се сприятелява с него. Единият пише бележки, за да изказва мислите си, а другият го повежда през света на детството с изрисуваните холни стени, с игрите на футбол и забавленията с приятели. Дали накрая Бърборко пак ще проговори?
Хареса ми и историята за феята Тея: малка чернокоса красавица, попаднала в класа за лошотии на Страхил Страхилов. Убедена, че феите са руси и правят добрини, а тя е неспособна на това, Тея причинява доста главоболия на новите си приятелки Деси и Галя. В класа на г-жа Петрова нещата не се оправят – напротив. Тея прави поразия след поразия, а бившият й учител Страхилов иска да я прибере обратно в класа си. Деси и Галя категорично отказват да пуснат своята приятелка, но тогава се случва нещастието – злобният учител откъсва едното крилце на малката фея! Ако си ранен, ако си сакат, ще имаш ли сили да помогнеш на приятелите си? Историята на Тея е много трогателна и вярвам, че ще докосне сърцата на малките читатели така, както успя да стори с мен.
Последната приказка представя новия тип учители, за каквито си мечтаят днешните деца. Госпожа Дари Родопска – учител по география – умее да представя увлекателно уроците си. Тя обаче крие някаква тайна! Всеки ден учителката посещава антикварното магазинче до училище. За да разберат какво търси там, Елена и приятелките й проследяват Дари. Не виждат нищо интересно във факта, че госпожата им купува стар глобус в кадифена торбичка. Изненадата идва в понеделник, щом г-жа Родопска пристига на училище върху гърба на магаренцето Карло от Коста Рика, въоръжена с пончо и капела! И докато разказва на учениците си за необикновената държава в Централна Америка, постепенно у децата се появява желанието да посетят чудната страна. Ще ги пусне ли директорът за два часа извън училище? Приключенията, организирани от Дари Родопска, превръщат учениците й в любознателни пътешественици. И макар старинни вълшебни глобуси да не се намират често, уроците биха спечелили много почитатели, ако се поднасят по забавен начин, нали?
„Лунната люлка“ ще се хареса на децата с приказките си, сътворени тъкмо за тях. Вътре няма да намерите кръвожадни вълци и хитри лисици, а ще се сблъскате и с добротата, и с жестокостта на малчуганите – качества, които могат да бъдат развивани или туширани, стига да покажеш на младите читатели последиците от действията им. И ако подигравки като „куца патка“ ви се струват прекалено силни, просто застанете до двора на някое училище в междучасието и послушайте как понякога си говорят децата ни – със сигурност ще чуете и подобни коментари, способни да нараняват за цял живот, ако си затваряме очите и не обръщаме внимание!
Книгата “Лунната люлка” е номинирана за наградите “Бисерче вълшебно” 2014 и ще можете да я подкрепите от 19.03. до 30.04.2014 г., ако ви хареса!
Текстът е публикуван първоначално в сайта „Детски книги“.
