„Твърди, че ще мине с настъпването на нощта, веднага щом мръкне. Възразявам, че не е само защото се е случило през деня, че се лъже, че налегналата ме тъга съм я очаквала и причината е единствено в мен. Че открай време съм тъжна. Че долавям тази тъга и върху снимките, на които съм съвсем малка. Че днес тази тъга, макар да знам, че е същата, която съм изпитвала винаги, днес бих могла почти да я назова с моето име, толкова ми прилича.”
Тъга е първата дума, която свързвам с „Любовникът” на Маргьорит Дюрас. Тъгата е пропита в страниците на тази книга. На моменти имаш усещането, че дори можеш да я помиришеш, че има специфичен аромат, който се разлива около теб.
Това е мирисът на един живот, завъртял младото момиче в своя вихър. Сякаш го е хванал здраво за рамената, а след това го е разтърсил не веднъж или два пъти. Много хора смятат, че в „Любовникът” има цинизъм. Не мога да ги съдя или укорявам, но аз намирам този цинизъм за изтънчен, елегантен, изчистен, истински. Такава, каквато е била и самата Дюрас.
Маргьорит – една от първите дами на френската литература, създава тази книга на преклонна възраст. Тогава, когато може би си напълно свободен от рамките на своето съществуването, и имаш смелостта да назовеш нещата с истинските им имена.
Стилът на Дюрас е наистина неподражаем. Смело бих го нарекла уникален. С изречения, които в главата ми получават ритъм като от телеграма, тази французойка, родена в Сайгон, ни разхожда из историята на своя живот. Разсъжденията на възрастната дама се преплитат с чисто човешките перипетии на младото й Аз.
„Любовникът” е ценна книга не само заради запленяващата чувствителност, скрита зад изредените картини, чрез които се докосваш до чистата изповед на Маргьорит Дюрас. „Любовникът” ти дава „ храна за размисъл” . Може ли наистина Майката да постави едно от трите си деца над другите и по този начин да разруши светове? Къде в границите на паметта се преплитат истина и въображение? Колко голяма е силата на страстта, вплетена в различията на една епоха и на едно място, нямащи нищо общо помежду си?
Все въпроси, които търсят своите отговори. Дюрас дава своите, но всеки читател е свободен да интерпретира казаното от нея. Едно е сигурно – да останеш безразличен към изповедта в „Любовникът” е… почти невъзможно.
