В Седмицата на българската литература няма как да пропуснем темата „кино – литература“ и да не си припомним любимите ни български филми, създадени по любимите ни книги. И макар често да повтаряме, че книгите са по-добри от екранизациите по тях, не можем да не си признаем, че е особено вълнуващо удоволствие да видиш любимите си герои, оживели на големия екран.
Очакване, тръпка, негодувание или задоволство – палитрата от чувства, която ни залива преди, по време и след премиерата на филм по любимо литературно произведение, е широка и ни позволява да преживеем още веднъж, от различен ъгъл историята, която ни е очаровала.
И да, нарочно повторих „любим“ 5 пъти, защото литературата и киното – това е любов, която не можеш да обясниш, а към която можеш единствено да се връщаш.
„Осъдени души“
Ако трябва да избирам един български филм, това ще бъде „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев.
История за любовта и войната, за войната в любовта; за невъзможната любов и защо е невъзможно да не се отдадеш на страстта…
Като зрител мога да кажа, че този филм имаше и има огромно въздействие върху мен. Не мога да обясня защо, но тази история от екрана толкова силно ме впечатли, че останах разочарована, след като прочетох романа на Д. Димов.
А очите на Едит Салай (в ролята на Фани Хорн) и Ян Енглерт (в ролята на отец Ередия) сякаш са се отпечатали в съзнанието ми, което навярно е свидетелство за добре свършена актьорска работа.
Всъщност, целият екип на филма явно се е справил много добре със задачите си, щом дори един зрител (аз, но едва ли съм само аз) е докаран до състоянието да гледа без да мига и да забравя да диша на моменти…
„Време разделно“
През юни филмът „Време разделно“ на Людмил Стайков по романа на Антон Дончев беше поставен на първо място в класация, съставена от зрителите на БНТ. И изведнъж отново се съживи старата тема за това кое е поръчково и кое не, защо сме толкова обсебени от робството, каква е същността ни като народ и защо е невъзможно да се надскочим дори и в очакванията си.
Боя се, че всякакви обобщения са неуместни и че една истина и един верен отговор просто не съществуват.
Според мен филмът е от най-въздействащите в нашето кино, а книгата се нарежда в личния ми топ 10.
„Отклонение“ 
И като говоря за моя топ 10, веднага се сещам за „Отклонение“ на Блага Димитрова и филма по неин сценарий и под режисурата на Гриша Островски и Тодор Стоянов.
Невена Коканова като Неда и Иван Андонов като Боян разказват историята за невъзможността да си върнеш пропуснатото, за отказаното щастие и за любовта в нейната многоликост.
„Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание“.
Велик роман, вдъхновил меланхоличен, искрен и най-вече откровен филм.
„Търновската царица“
Пари, амбиции, суета… Те стоят в началото на филма „Търновската царица“. Следва водовъртеж от разнолики чувства и действия, за да се достигне краят на историята, който е белязан от преоткриване, дързост и смирение, любов и война…
Разказ за невъзможна любов и за една силна жена, която отказва да се подчини или примири със съдбата си.
Камелия Тодорова изиграва ролята на Марина и създава един от незабравимите женски образи в българското кино. Режисьор на филма, създаден по едноименната повест на Емилиян Станев, е Янко Янков.
„Тютюн“
Създаден по едноименния роман на Димитър Димов, филмът „Тютюн“ на Никола Корабов е драма, наситена с романтика, алчност, политически интриги и копнеж по невъзможното щастие. В центъра на смяната на режима и нравите стои ослепителната Невена Коканова в ролята на Ирина, която сякаш е обречена да получава всичко, което иска, но всичките й сбъднати мечти да бъдат изпразнени от съдържание – кухи и лъжовни.
„Бариерата“
Филмът „Бариерата“ на режисьора Христо Христов по повестта на Павел Вежинов е необикновена история за
изключителната Доротея и за начина, по който тя бележи живота на един самотен и отчаян мъж. Във философски план „бариерата“ е границата между реалност и мечта, между вярата в другия и непосилната тежест на ежедневието.
„Лавина“
Отново екразнизация по роман на Блага Димитрова, но истината е, че нейните книги се превръщат в прекрасни филми.
Във филма „Лавина“ на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, всеки има своята биография, свой товар и своя истина. Но когато алпинистите са сред белотата на снега, групата става едно цяло и живее единствено в целостта си. Въпросите, свързани с доверието, смисъла на риска, ролята на водача, добиват конкретни измерения.
Те могат да бъдат затрупани от лавината и в преносния, и в буквалния смисъл. И политат по склона, повлечени от сила, която е по-голяма и по-необяснима от всичко. Малцина оцеляват.
Очаквайте в четвъртък и „Любими филми, вдъхновени от съвременната българска литература“!
