Любивое Ршумович е един от любимите писатели на поколения сърби. Роден през 1939 г. в малко село на име Любиша, Ршумович е активна част от сръбската културна сцена повече от половин век. След като завършва Световна литература в Белград, той се посвещава на радиото. В Радио Белград води програмите за деца, което го вдъхновява да започне и да пише за тях. Автор е на 85 книги и текстове за детски песни. Освен с радио, Ршумович се занимава с телевизия и детско театрално изкуство.
В България го доведе неговата книга “Кралство Заувари”, издадена от “Емас”. Тя води читателите на пътуване към страната Авантюра заедно с баща ботаник и неговите трима синове. Всеки със своите предпочитания, стремежи и вълнения, те пътуват и разкриват магията на природата, културата и бита на сръбското село.
Интервю с Любивое Ршумович взе Теодора Рафаилова.
В България сте за премиерата на книгата “Кралство Заувари”. Заувари е еманация на всичко онова, което сме обичали като деца. Какво беше вашето детско “Кралство Заувари”?
Девизът на книгата е от Екзюпери, любим автор – “Идвам от детството, там е родният ми край”.
Когато прочетох това, още следвах Световна литература и тогава се роди у мен идеята, че трябва да запазя детето у себе си. Дълго тази идея узряваше, за да мога преди пет-шест години да създам тази книга. Кралство Заувари, за което аз пиша, съществува в моето родно село. Там аз играех, там строях своите замъци, там създавах крепости и водех битки. Любимото ми занимание беше да оформям храстите като дървета.
Днес занимавате ли се с такъв ръчен труд за отмора?
О, да! В моята вила например се храним с дървени лъжици, които сам правя.
Това ли е вашият начин да прочистите главата си, докато пишете? С ръчен труд?
В тази моя горска вила имам дърводелска работилница, фотографско студио, имам и инструменти за полска работа. С тях си почивам.
А място за тренировки по карате имате ли? Знам, че сте бил състезател в Църна Звезда.
О, днес обличам кимоното само за радост на внуците!
Говорихме за идеята за книгата, но имате ли тайна на писането? Например Дона Тарт пише на листи с различно мастило… Вие как пишете?
Да, Дона е пример по отношение на странни привички! Немският поет Шилер казва, че вдъхновението е изненада за душата, затова поетът винаги трябва да носи със себе си лист и химикал. В моето тефтерче присъстват много вече реализирани идеи и куп бъдещи идеи.
Когато децата бяха малки, пишех вечер, когато те спяха. Имах си едно кресло до библиотеката с лампа. След това сложихме и бюро с компютър. Никога не съм писал обаче на пишеща машина. Винаги на ръка.
Пишете книги за деца, но пишете и за възрастни. Кое ви е по-лесно за писане?
И двете ми спорят еднакво. В момента имам двадесет ръкописа за детски книги и двадесет за книги за възрастни.
Образите в Кралство Заувари са проекция на много социални проблеми. Защо точно с тях решихте да срещнете героите и читателите си?
Спадам към течение, на което сам съм основоположник – сръбската документална поетика. Това означава, че от истинска ситуация аз създавам поетика. Образите в книгите ми са хората, с които се срещам. Затова и запознавам децата с тях.
Бил сте председател на Международен фестивал за детско театрално изкуство в Сърбия и дълги години сте бил директор на детски театър. Каква е ролята на театъра във формирането на детето, според вас?
Театърът има ключова роля в правилното формиране на детската психика. Моята най-нова идея е свързана с написването на буквар и програма за ново частно начално училище в Сърбия. Там учителят ще обучава децата в първи клас с помощта на театрална кукла. Децата ще ѝ дадат име и с нейна помощ учителите ще задържат вниманието на децата.
Говорейки за образование – опитвате се да използвате различни похвати, да обогатявате децата. Главният герой в „Кралство Заувари“ е ботаник. Това ли е вашият начин да събудите интерес към науката у децата – като ги срещнете с един татко ботаник?
Точно така! Според мен е много важно децата да знаят с какво се занимават родителите им професионално. Така те стават по-любопитни и един ден ще изберат съзнателно с какво да се занимават, какво да учат.
Каква е ролята ви в сферата на правата на децата и защитата им?
Бях сред основателите на Съвета за защита на правата на детето в Сърбия. Още преди 40 години обикалях по партийните централи в страната, за да накарам лидерите им да подпишат декларация, че няма да използват деца за популяризиране на политическите си идеи.
Направих буквар за правата на детето, който днес е преведен на повече от десет езика.
Кое от правата на децата мислите, че е най-застрашено днес?
За жалост, може би правото на живот. На спокойно съществуване, на детство. В Сърбия имаме голям проблем с домашното насилие над жени и майки, това влияе на децата.
В книгата майката беше фигурата, към която тримата синове и баща им се обръщаха, когато “нещата загрубееха”. Това ли е динамиката и във вашия дом?
Беше нещо такова. Майката беше авторитет в семейството и децата знаеха, че могат да разчитат на нея.
Какво е мнението ви за аудио и електронните книги?
Когато книгите са започнали да бъдат печатани, а не писани на ръка, е имало предразсъдъци. Стига да има баланс, всичко ще е наред. Аз съм писател, работил съм в радио, в телевизия и в театър. За всичко има публика. Но книгата е много по-стара от компютъра, ще оцелее. Но както с книгите, така и с технологиите, не бива да се злоупотребява!
Ако трябва да препоръчате книга на всяко едно дете по света, коя би била тя?
Моята любима книга – “Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери, “Винету” на Карл Май и “Стас и Нели” на Сенкевич.
Какво четете в момента?
Една книга за любовта и живота на Достоевски, чета я на руски език.
