„Любовта сигурно е била измислена, за да направи живота поетичен.“
Очаквах че „Любовен еликсир” на Ерик-Еманюел Шмит (изд. „Леге Артис“) ще разглежда темата за любовта и какво се случва след края й. Вероятно поднесено оригинално и интересно, но, честно казано, нищо ново под слънцето. След като дълго време съм нищила тази тема с приятелки в годините си на нови любови и раздели, вече отдавна нито съм на такъв етап, нито ми е интересно. И за малко щях да пропусна една хубава история с неочакван край.
Причината все пак да посегна към тази малка книжка бяха препратките към операта „Любовен еликсир”, любовта на „Тристан и Изолда” и романа „Опасни връзки” на Шарл дьо Лакло, които са ми много любими творби. Всъщност, ако наистина искате да разберете докрай „Любовен еликсир” на Шмит, съветвам ви да се запознаете отблизо с гореизброените, тъй като имат ключова роля. А заигравката с „Опасни връзки” не е само на ниво епистоларна форма. Към това е добавена и малко психоанализа чрез трудовете на Фройд.
Сюжетът е съсредоточен изцяло върху бившите любовници Адам и Луиз, които започват да поддържат редовна кореспонденция, след като Луиз заминава за Канада. Предложението идва от Адам, който макар да е преживял страстите на любовта, иска да си остане приятел с Луиз и да не се лишава от всички други нейни качества. Двамата започват да си разменят писма, в които централна тема заема любовта, съществува ли любовен еликсир и как и защо се влюбваме. Става ясна и причината за раздялата, предизвикана от изневерите на Адам, който въплъщава идеята за мъжа-ловец, вярващ, че „позорен е бракът и неговата клетва за вярност, а не изневярата“. Луиз, от своя страна, копнее за любов и страст, които да вървят с вярност. В живота и на двамата се появяват нови партньори, но писмата им продължават да летят, изпълнени с духовити коментари и размишления за любовта.
Дотук нищо особено оригинално, ситуация, в която всеки е попадал къде в ролята на изоставен, къде като изоставящ. Следва появата на нова любов и неизбежната промяна в света около нас. Всичко това е поднесено с философски наблюдения за любовта и нейната изменчивост. В определен момент историята ми навя асоциации с „Климати” на Андре Мороа и парадокса с разменените роли.
История, която разглежда любовта, защо сме привлечени от някого, какво се случва в началото, как и защо идва краят и колко свободен е нашият избор. Ерик-Еманюел Шмит не дава отговор, а оставя читателя сам да разсъждава. Всеки ще види „Любовен еликсир” в различна светлина, спрямо собствените си преживявания и емоции. За мен най-силен и психологически остава финалът – той прави цялата история оригинална. Не пропускайте тази книга, защото е много фино и интелигентно поднесено четиво за любовта и нейните проявления.
Вижте още ревюта за книгата в „Книголандия“ и в „На по книга, две“.
