Преди няколко месеца гледах филма „Опасен метод“, който проследява сътрудничеството, приятелството, съперничеството и враждата между Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд, както и една любовна история с пациентка. Играта на Майкъл Фасбендер (Юнг) и Виго Мортенсен (Фройд) ме впечатли и след края на филма исках още от историята.
Защо ви разказвам всичко това? Защото ми се стори, че „Любовницата на Фройд“ (изд. „Colibri„) ми предлага мечтаното продължение. Клюката от края на XIX и началото на XX век, достигнала и до наши дни, е, че Юнг, подтикван от не особено благородни подбуди, пуснал слуха, че Фройд има любовница. И че любовница му била не коя да е, a сестрата на съпругата му Марта.
Реших, че романът на Карън Мак и Дженифър Кауфман, който е създаден върху документално-биографичен материал, ще проясни или най-малкото ще даде нови предположения върху темата, която ме интересува, и ще бъде продължение на прекрасния филм с впечатляващи главни герои.
„Как го реши това?“, ще попитате вие и ще се зачудите на лековерието ми, а може и да ми се посмеете. И ще имате право, защото с импулсивното ми, категорично и превъзбудено отношение към книга, която не ми е давала никакви официални обещания, успях да се самозаблудя.
Накратко за романа: д-р Зигмунд Фройд има пълна къща с деца, отчаяна съпруга домакиня, особен нрав и научна кариера, издигната на пиедестал. Балдъзата Мина – красива, ерудирана и своенравна стара мома (трийсетгодишна, явно престаряла вече, боже опази) се нанася в домакинството и прави живота на Зиги доста по-вълнуващ.
Фройд се чувства сам и неразбран в собствения си дом. Мина е запленена от опасния му ум и чар…
Понякога сърцето е привличано не от светлината, а от тъмните и неведоми страни на нечия природа, от мрачното мълчание. От острото усещане за споделян светоглед или тайна. И въпросът на приличието изобщо не стои.
Въпросът не е могат ли двамата да устоят на желанието, а нужно ли е да си поставят граници.
В романа ще намерите всички популярни теории на Фройд, които са представени посредством диалозите му с Мина, в един сбит, лесносмилаем вариант. (За любопитните, които не си падат по четенето на научни трудове, препоръчвам.) Фройд винаги е адски убедителен и логичен, но след научните теории идват реалните чувства – любовта, вината, ревността, и лутането по пътя на прошката.
Ще срещнете и една наивна съвременна представа за времето, съчетана със стереотипи на американската попкултура, които нямат абсолютно никакво място в книга, ситуирана в Европа през XX век.
Основният ми проблем с романа е липсата на силно изградени герои, които наистина да присъстват. А семейство Фройд дава благотворна почва за такива, съгласете се. Шаблонността на персонажите и изкуствените диалози попречиха на любовната драма, която беше празна и ронлива като лястовиче гнездо през зимата.
Осъзнавам, че тръгнах с прекалено големи очаквания към романа на Мак и Кауфман. Не правете моята грешка. Оставете се на един приятен любовен роман, пътувайте назад във времето, за да срещнете съдби, които ще ви накарат да се замислите и да се вгледате в себе си.
