„как да станеш голям писател
необходимо е да изчукаш един куп жени,
красиви жени,
да напишеш няколко прилични любовни стихотворения.
пий само още бира,
още и още повече бира.
не прекалявай със спортуването.
спи до обяд.“
Чарлс Буковски върна поезията на хората. Напои я с бира, извади я от римите, изтръгна ѝ превзетата интелектуалност, насели я с откачени жени с хубави крака и проститутки, озвучи я с бесните крясъци на тези жени и галопа на конните надбягвания и я върна на хората.
не се отказвай от бирата.
бирата е продължителен приток на кръв.
Буковски подари писането на поезия на хората. Направи го да изглежда първично и импулсивно. Направи го да изглежда така, че всеки може да бъде Буковски. Много след него се опитаха и продължават да се опитват с колебливи, понякога приятно изненадващи резултати.
Стилът на Буковски не е само описанието на всяка глътка бира, която е погълнал в живота си. Както в поезията, така и в реалността, присъщото му безразличие обезсмисля нещата, които може би си правил цял ден преди да се прибереш вкъщи и да решиш да разгърнеш „Любовта е Куче от Ада”.
Това, заедно с лаконичното отношение към жените, е дразнещият гъдел в романите му, които дочитах все по-побесняла с всяко следващо „отворих си една бира и седнах на дивана да гледам в точка“.
Стиховете му обаче крият толкова чести красиви хрумвания, че съм готова да му простя вулгарността, досадното безразличие и странното лице и да си отворя една бира и да седна на дивана и аз да гледам в точка. Приятно е от време на време.
„Любовта е Куче от Ада” е почти квадратна книга в цвят охра. Не се побира в никоя стандартна библиотека, стърчи и се натрапва съвсем като съдържанието си.
Заслужава си да отбележим и илюстрациите на Николай Майсторов. Ще цитирам само предговора на Десислава Минчева:
Николай Майсторов е […] напълно несъобразителен спрямо любителите на пролетни пейзажи и спокойни женски тела.
