Когато сесията ми приключи, първото нещо, което направих (след победоносния марш към сладкарницата и последвалата дванайсетчасова дрямка), бе да извадя от библиотеката си всеки непрочетен young-adult роман и да си устроя прочистващ съзнанието маратон. Докато се подготвях за изпитите, ми се наложи да прочета учебник по авторско право, учебник по компютърно опосредствена комуникация, известна част от българската литературна класика след Първата световна война (за което, всъщност, никак не съжалявам) и критика за нея. Един месец и умът ми беше станал на миш-маш от всичката тази разнородна информация. И какво по-хубаво, с което да си промиеш мозъка след излагане на подобна книжна „селекция“, от развличаща, драматична и увлекателно написана тийн фикция?
Маги Стийвотър е едно от най-известните имена в жанра, но вълчата й трилогия („Тръпка“, „Копнеж“, „Завинаги“) не успя да ме увлече, така и не продължих след първата книга. Въпреки това очаквах с нетърпение издаването на „The Raven Boys“, която грабна вниманието ми с гарвановия си мотив (да, толкова е лесно да ми се привлече вниманието). И така, най-сетне дойде моментът, в който дадох втори шанс на авторката с последната й (и към момента незавършена) поредица. И какво да ви кажа – този път Маги Стийвотър ме спечели като читател.
„Пророчеството на гарвана“ е първата книга от тетралогията „Момчетата от академия „Алионби“, която ще се занимава с пророчества, спиритуализъм, свръхестествени същества и още много други класически паранормални съставки, оплетени в микс с интересни герои и чисто човешки драми.
Маги Стийвотър
Свързващото звено между всички тези елементи е ексцентричната Блу Сарджънт. Отраснала в абсолютен матриархат, състоящ се от майка, леля и няколко смахнати семейни приятелки, Блу е свикнала с всякакви странности. Няма как да не си привикнала към необикновеното, когато всяка една жена в дома ти е врачка, ти самата служиш като естествен усилвател на свръхестествени енергии, а градът, в който живееш, е построен върху лей линия. За незапознатите – лей линиите не са измислица на Маги Стийвотър, а са част от реална теория за енергийни потоци, опасващи цялата планета и свързващи някои от най-мистериозните места в света (Стоунхендж, египетските пирамиди и т.н.)
Хенриета също така приютява мъжката гимназия „Алионби“ – училището на богатите младежи с влиятелни бащи и попечителски фондове, които могат да изхранват малка африканска държава. Емблемата на академията е гарван и оттам идва названието на възпитаниците й – Гарвановите момчета. Всички ненавиждат надутите момчета-гарвани, включително и Блу. Не след дълго обаче пътят й ще се пресече с цяла дружина от тях – приятелска компания, състояща се от четирима. Ганзи, Адам, Ронан и Ноа са коренни противоположности, всеки един в свирепа борба със себе си или потулващ мрачна тайна в миналото си. Приятелството им е доста проблемно, в един моменти образец на лоялността, в други – разрушителна сила. Това, което ги свързва, е стремежът им да овладеят лей линията на Хенриета и с нейна помощ да пробудят древно легендарно създание. Път, осеян с много опасности и отчаяни желания.
„Пророчеството на гарвана“ (изд. „Кръгозор“) служи като основа на една обещаваща поредица, така че в по-голямата част от романа се запознаваме подробно с героите, с теорията за лей линиите и със залагането на мистериите и капаните, които ще послужат за катализатор в следващите книги. Един от най-големите недостатъци на young-adult 
литературата е претупването на сюжета и скучните, едноизмерни персонажи. Маги Стийвотър обаче показва зрялост с по-описателния си стил, отделяйки достатъчно време и внимание да направи героите си пълнокръвни, интересни и с много потенциал за развитие в идните части на тетралогията. Да, нямаме шеметно, спиращо дъха действие, но има широк спектър от характери, за които искрено да те е грижа.
Макар да е юношеска, книгата също така засяга доста сериозни теми като домашното насилие, самоубийството, болните амбиции, заради които си готов да извършиш най-долни деяния и да жертваш доброто у себе си… Стийвотър вплита тези мотиви интелигентно, без прекомерна драма или депресия, с много любов към героите си. Като настроение творбата й ми напомни за чудесната „Прелестни създания“ – магия, мистерия, пророчества, романтика, лоялност и приятелство, тепърва имащи да се доказват в много изпитания, но и младежка жизнерадостност, хумор и любопитство към необикновеното.
Накрая все пак ще вмъкна една критика, която обаче не е насочена към Маги Стийвотър. Българската корица… прилича ми на несполучлив колаж. И ако това ме ядосва, то е защото съдържанието е качествено. Въпреки приказката, хората съдят книгите по кориците и биха били отблъснати от тази, което е много жалко. А дори и да не съдеха, моето убеждение е, че хубавите творби заслужават и подобаваща премяна. Вижте например оригиналната корица, която поне на мен много ми допада.
Встрани от това, искрено се насладих на книгата, макар и да е въвеждаща и да си личи, че най-вълнуващото в историята тепърва предстои. Началото на young-adult маратона ми беше силно, ще чакам търпеливо излизането на „The Dream Thieves“, a дотогава продължавам литературната си детоксикация с Мариса Мейър и Касандра Клеър.
