Лондон. Заплаха от плътоядци. Вълшебството на гривната на богиня Ирида. Алхимикът Никола Фламел, Джош и Софи в черно лондонско такси, управлявано от аарацинския рицар Паламед. Уилям Шекспир в замък от бракувани автомобили. Нападението на древния архонт и Рогат бог – Кернунос. Смърт, разрушения, огън и лед…
La Isla de los Alcatraces или просто Алкатраз – Пернел Фламел и полтъргайст в напрегнато бягство от Сфинкса. Спящият в подземията Древен паяк Ареоп – Енап, скрит зад древно заклинание. Байтали, минотаври, Морски старец и нереиди. Ужасяващи чудовища от всички световни митологии, спящи в килиите на прочутия остров – затвор…
Третата част от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“ – „Вълшебницата“, изпи мозъка ми, завъртайки го във вихрена магия; пренесе ме през митологичните предания на стотици народи, разкривайки най-ужасните им създания; върна ме към световните забележителности като Стоунхендж, на които днес се възхищаваме, но нямаме ни най-малка представа за какво са били използвани, разкривайки пред мен неподозирани тайни…
Има ли смисъл да разказвам за цар Гилгамеш, водна магия, вълшебства, сътворени от силата на въображението? Мисля, че ако сте се сблъскали вече с тази уникална поредица, сами знаете какви чувства бушуват в душата ми, колко образи минават в съзнанието ми и колко е трудно да опиша всичко това…
Единственото, което знам за поредицата за Никола Фламел е, че ще я чета редовно и до момента, до който излиза от печат :)
