Майте Каранса е родена на 25 февруари 1958 г. в Барселона, Испания. Обича да чете книги от английски, френски и руски автори. След като завършва гимназиалното си образование, тя следва антропология. Работи известно време като учител, а след това започва да пише книги за възрастни и за деца. През 2002 г. книгата ¿Quieres ser el novio de mi hermana? („Искаш ли да бъдеш гадже на сестра ми?“) ѝ донася наградата EDEBE – една от най-престижните испански награди за литература. През 2004 г. поставя началото на амбициозния си проект да сътвори фентъзи трилогията „Войната на вещиците“, позната и на българската публика с първите две книги – “Кланът на вълчицата” и “Ледената пустиня” (изд. “Унискорп”). Тъкмо тази поредица, разказваща за двата клана вещици – Омар и Одиш – и за тяхната избраница, която трябва да развали проклятието, се продава в над 25 страни и се превръща в бестселър с над 100 000 продадени копия.
През 2010 г. е издадена книгата ѝ „Отровни думи“ ( изд. “ЕМАС”), разказваща за насилието над деца. Тя ѝ спечелва наградата EDEBE 2010 и Националната награда за детско-юношеска литература 2011, присъждана от Министерството на културата на Испания. Книгата е приета еднакво добре както от читателите, така и от критиката и до момента е донесла на Каранса още награди като “Temple of a Thousand Doors 2010″, Награда на критиката Serra d’ Or 2010, Book Bank Award Caracas 2013 и наградата FADA 2015. В момента се подготвя и филм по нея, като оригиналният сценарий е дело на самата авторка.
Майте Каранса е един от най-значимите испански гости на Софийския международен литературен фестивал тази година. Значим, на първо място, защото е автор на детски книги, а те са основата, върху която се възпитават запалени читатели. Втората причина е, че нейната книга „Отровни думи“ е силен медиатор за важния разговор с децата за насилието – около тях и върху тях. Преди да се срещнете на живо с Майте Каранса в НДК в сряда, 9 декември, от 12:30 ч, ви предлагаме интервю с нея и нейния литературен свят.
Кога започнахте да пишете книги?
Винаги съм писала, от съвсем малка – разкази, романи, но непрофесионално и без претенции да публикувам, освен в училищни списания. Когато завърших висшето си образование, на 22 години, започнах да пиша разкази за възрастни и спечелих няколко награди. Бях на 24 години, когато реших да напиша роман. Главната героиня беше една малка бунтарка, но нейната история беше разказана с чувство за хумор. Това беше първият ми досег с детската и юношеската литература, без да съм го искала.
Вие имате дълъг опит – четиридесет книги за всички възрасти. За каква публика и за каква възраст ви харесва най-много да пишете?
Писането е креативно и приятно занимание. Обичам да променям, да експериментирам, да пробвам. Както по отношение на жанра, така и на възрастта на читателите. Затова не се придържам към нито един вид публика, но се чувствам удобно, когато пиша за юноши (13-17) и деца в предюношеска възраст (11-12). Тази възраст ме вълнува много.
Казват, че е по-трудно да се пише за юноши и деца, отколкото за възрастни. Ако и вие сте съгласна с това твърдение, защо?
Да, съгласна съм.
Аз съм възрастен човек и възприемам света като такава. По-лесно ми е да общувам и да разказвам историите си на “себеподобни”, т.е. на възрастни. Когато трябва да вляза в кожата на тийнейджъри или на деца с различен светоглед, с половинчати или изкривено изградени представи за действителността, предполага задължително смяна на перспективата и допълнително усилие. Езикът, сложността на историите, хуморът, темите… всичко зависи от възрастта на публиката. Колкото по-малки са читателите, трудността, според мен, е по-голяма, защото опростяването, без да се изпадне в другата крайност на глупостта, изисква голяма доза повествователна чистота.
“Кланът на вълчицата”, “Ледената пустиня”, “Отровни думи” са единствените ви творби, които са издадени в България. Те са много различни, първите две са част от фентъзи трилогия, а “Отровни думи” поставя темата за детското насилие. Какво ви накара да промените жанра и да преминете към напълно различен жанр?
Те наистина са различни по отношение на жанра. Фентъзи и психологическият трилър са отдалечени едно от друго като стилистика. Все пак има общи теми, които присъстват в тези произведения. Семейството, отношенията майка-дъщеря, вината, разсъжденията относно властта.
Трилогията “Войната на вещиците” се вписва по-ясно в литературната ми траектория, белязана от костумбризма, хумора и фентъзи. Въпреки това трилърът или криминалният роман, какъвто е “Отровни думи”, се разграничава от останалите ми детски и юношески романи. Причината е, че “Отровни думи” беше първоначално замислена и написана като сценарий, а сетне като роман за възрастни. Но в последния момент се осмелих да я преработя и насоча към по-млада публика. Улучих право в целта. Беше приета много топло точно затова, защото е различна.
Вие също сте сценарист на телевизионни предавания и дори преподавате това на студенти в университета. По коя от книгите ви бихте желали да бъде заснет филм?
Иска ми се да бъдат филмирани книгите, които са преведени на български. Трилогията “Войната на вещиците” предизвика интереса на много американски и европейски продуценти, но цената се оказва прекалено висока и е доста трудно. Самата аз предложих някои кинопреработки на литературния си агент, които все още се обмислят. А в момента една немска продуцентска къща работи по адаптирането на “Отровни думи”. Аз написах оригиналния сценарий.
Когато пишете, срещите ви с деца и тийндейджъри влияят ли на избора на теми и на изграждането на образите?
Много. Възможността да си поговоря с днешните деца ми позволява да не стоя закотвена в мъглявата представа за децата от миналото. По време на тези тридесет години, през които пиша за деца, те промениха навиците, езика, стила и начина си на мислене. Ние писателите не можем да се затворим в кулите си от слонова кост. Моите деца и приятелите им са ми служили за модел и пример, но вече пораснаха. За щастие ми останаха срещите с деца и така мога постоянно да съм в час.
Какво е мнението ви за библиотеките? Смятате ли, че се развиват или са изчезващи видове?
В Испания са адаптирани към новите технологии и някои съумяват да предлагат привлекателни дейности за деца и младежи. Библиотекарите се оплакват, че сега по-рядко се заемат книги, но затова пък все повече хора отиват там с лаптопа си, за да учат или работят, консултирайки се с книгите, които са на разположение. Също така се предлагат читателски клубове, които привличат предимно жени в зряла възраст или пенсионерки. Те четат много, разговарят много и са много общителни. Бъдещето на библиотеките е в жените.
Според вас кой има решаваща роля за ограмотяването на младежите, примерът в семейството, познанията, придобити в училище, или развиването на вкуса към четенето и към литературата посредством библиотеките?
Честно казано, мисля, че в момента един от най-значимите и ключови фактори за ограмотяването на децата и младите хора е интернет. Всичко е в мрежата. Приятелите, моделите, книгите, филмите, музиката, информацията, любопитните факти, снимките и ТЕ са там. Семейството, училището и четенето благоприятстват един или друг вид образование, но интернет е решаващ за живота и избора на много деца и младежи.
Повече за Майте Каранса може да научите в „Детски книги“. Прочетете още ревютата за нейните книги на български: „Отровни думи“ и фентъзи трилогията „Войната на вещиците„.
Не пропускайте и срещата с Майте Каранса по време на Литературния фестивал на 9 декември от 12:30 ч. с модератор Вал Стоева.
Разгледайте и акцентите в детската програма на фестивала в сайта „Детски книги“.
