„- Бабо, ти знаеш ли, че си талантлива, ама си стара.
– И какво като съм стара? Важно е не дали си стар, или млад.
Важно е да правиш това, което ти е на сърце…“
На рожден ден човек обикновено празнува щуро, отбелязвайки с облекчение още една изминала година от живота и с надежда за още по-голямо щастие занапред. За мен обаче рожденият ден е момент на равносметка, на смирение и тиха благодарност за загърбените трудности, които са ми помогнали да натрупам нови знания, за да крача уверено напред през живота и да постигам целите си.
„Малката Голяма Божана и една приказка от живота“ (изд. „Жанет-45“) е донякъде тъжна книга, но понеже е истинска и разказва за живота на Божана Апостолова от първо лице, реших да ви разкажа за нея навръх 70-годишния юбилей на авторката. В книгата бабата на Малката Голяма Божана решава да й разкаже една малко тъжна, но напълно истинска приказка от живота. Приказка, която се е случила на нея и която може да се случи на всеки. Приказка, в която всяка дума има свой цвят и мирис и оформя тестото на едно трудно детство, скътало в пазвата си тайната на успеха на Божана Апостолова.
Баба Божана разказва на своята внучка за най-тъжния ден в живота си, в който тя остава сираче. От този ден нататък хората започват или да не я забелязват, или да се отнасят някак пренебрежително към нея. А тя трябва да помага на майка си, да се научи да готви и пере. Но тези домакински задължения не тежат толкова, колкото отношението на възрастните и най-вече на класната й ръководителка. За да покаже, че и тя заслужава внимание, малката тогава баба Божана решава да се включи в конкурс за стихотворение и успява поне малко да промени нагласите на другите към нея, сирачето. Така започва и връзката ? с книгите…
За срещата на Божана с Леда Милева, за художествената литература в детския отдел на НРБ “Иван Вазов” – Пловдив и за творческия й път, в който цветовете на приказката се променят от тъмни към изпълнени със светлина, ще прочетете в „Малката Голяма Божана и една приказка от живота“ (изд. „Жанет-45“). А аз предлагам на вниманието ви част от коментарите на децата, подкрепили книгата в награда „Бисерче вълшебно“ 2015, защото тъкмо детското мнение е най-важно:
“Полезна е за деца и възрастни. А и това наистина се е случило.”
– Мария Колева, 8 г.
“Книжката ми хареса, защото е българска(от български автор), защото я почувствах близо до себе си, защото разказва за нещата от живота, разбираемо и интересно, за вече “големи” момичета (и момчета). От нея научих, че няма значение възрастта, дали си млад или стар, когато правиш това, което ти е в сърцето, това, което ти харесва. Нищо, че понякога в живота се налага да се правят и неща, които не ти харесват. Че думите са сила, те си имат “цвят, вкус, мирис” и събрани заедно те създават цялостни картини – изразяваш емоции, преживявания, истории… И да, както авторката пише – книгите са ни истински приятели, те правят живота ни по-богат и по-интересен. С голямо удоволствие подкрепям книгата за награда”Бисерче вълшебно”2015 г.
– Михаела, 11 г., Стара Загора
“Книгата е тъжна, но много вълнуваща. Хареса ми, защото такива приказки се случват наистина!”
– Преслава, 9 г., с. Труд
“Аз искам да гласувам, защото тази приказка е различна от другите, които съм чел. Малко е тъжна.”
– Петко, 9 г., с. Труд
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
