Как се става голям лош вълк като чичо Зълчан? Сигурен съм, че това е първата мисъл, с която се буди рано сутрин всяко подрастващо вълче. После отива с огромно желание в Колежа по коварства, за да спечели своя Златен медал за лошотия. Да, бе, да – бас ловя, че Малчо Вълчо не мисли така!
Привлякох ли вниманието ви, палавници такива? Така е, дори лошотията има своя чар и Йън Уайброу го доказва в „Книга за Лошотията“, първата книжка от поредицата „Малкият вълк“ (изд. „Миранда“). Падам си по доброто форматиране и писмата на Малчо Вълчо, разказващи за преживяванията му в Страшната гора и по пътя към колежа на чичо Зълчан, ме забавляваха доста. Това добре направено издание комбинира играта с поуките и дава чудесни поводи за всеки родител да разговаря с детето си, докато му чете вечер.
Умелото смесване на стереотипи за това какво е да си лош и чаровната непохватност на Малчо, разказана през несполуките му по пътя към Златния медал за лошотия имат голям потенциал за прекарване на забавно и същевременно възпитателно време с малчуганите. Нещо повече – „Книга за Лошотията“ съдържа и игри, които ще карат децата сами да се връщат многократно към нея.
Когато аз бях на подоходящата за четенето на тази книга възраст, рядко се намираха подобни издания и те често дори не бяха на български. Сега обаче си мисля, че с удоволствие бих се научил да чета с Малчо Вълчо (особено ако има повече лисици и стрелящи с прашка катерици!).
