Мари-Франс Иригоайен е психиатър, психоаналитик, семеен психотерапевт и автор на няколко книги, засягащи проблемите на моралното и физическото насилие в обществото.
В какво точно се състои моралният тормоз, до какви средства прибягва „перверзният”, какво изпитва жертвата и как да се защити – на тези въпроси дава отговор Иригойен в най-популярната си книга – „Моралният тормоз. Перверзното насилие в ежедневието“.
По повод второто издание на книгата ви срещаме с изключително интересната й авторка:
Често хората, които отиват на терапия, си мислят, че каквото и да направят, ще е погрешно. Какво бихте ги посъветвали?
Когато такива хора дойдат при мен, аз ги карам да разкажат коя ситуация им причинява неудобство и страдание. След това описват ситуацията и заедно се опитваме да я анализираме.
Начините на психологическо насилие са като клопки – в тях лесно попадаш, но много трудно излизаш. Заедно трябва да вземем решение по какъв начин да променим ситуацията.
Първото нещо, което трябва да направим, е да кажем на агресора какво точно не ни харесва и да се опитаме да го променим.
Целта е този, който е дошъл при терапевта, да придобие критически усет, т.е. да прецени ситуацията и действията си. Когато пациентът разбере как фактически функционират нещата, за него е много по-лесно да излезе от нежеланата ситуация, да види, че има решение.
Може ли да се каже, че човекът, който насилва, винаги е бил насилван и отиграва някаква травма?
Има много типове насилници. Най-често това са хора, които не познават ограниченията. Дали защото са отгледани като деца, на които е било позволено всичко, или пък в детството си са били жертва на морално насилие, което много ги е ограничило. Но това е обяснение, а не оправдание.
Какво се случва когато самият насилник дойде в терапия?
Истинските насилници никога не идват на терапия. Защото смятат, че са прави и не виждат, че има проблем. Когато „насилник“ дойде на консултация, то е защото той не е истински агресор, а действията му са случайни.
Имала съм пациент, който дойде единствено с цел да ми обясни защо има право. Той със своя нарцисизъм искаше да ми докаже, че е по-интелигентен от мен, въпреки моя авторитет и известност. За него беше въпрос на състезание, в което той иска да покаже повече и повече.
За съжаление, нашето общество поощрява подобно поведение – в Интернет трябва да си най-добрият, най-красивият, най-интелигентният… Мисля, че това е отклонение в посока на нарцисизма. Все по-често се среща такова трудно доловимо насилническо и перверзно поведение.
На едно място вие казвате, че нарцистичният перверзник е с изключително голямо въображение и успява много добре да накара човека до себе си да се съмнява в себе си или да обърка другите. Доста често той функционира на ръба на нормалността и това е големият проблем. Как човек може да се защити от такова нещо?
За да се защити човек, първото, което трябва да направи, е да преразгледа критериите си, като се съсредоточи върху това кое за него е приемливо и кое – не.
Най-интересно за мен беше перверзното насилие в двойките, в семейните отношения. Ще цитирам Юнг, той казва: „Там, където има власт, няма любов.“ Става ли дума за власт в семейното насилие?
Да. Мисля, че при семейните насилници преди да се стигне до физическо насилие има фаза на психологическо насилие, която е стереотипна. Едната страна иска да изолира и контролира другата. Тъй като е ревнив и завистлив, съпругът, под претекст, че закриля жена си, прилага психологическо насилие спрямо нея.
Хипотезата е, че новата автономия на жената прави мъжа по-уязвим и тъй като той губи от влиянието си, има нужда да възвърне част от него чрез повишаването на контрола върху конкретната ситуация.
Работя отдавна върху проблема и намирам, че ситуацията допълнително се утежнява от феминистките движения. Когато бях млада, те бяха много силни и положението беше по-добро. По отношение на домашното насилие, ситуацията се усложнява. Навремето главата на семейството печелеше пари, ходеше на работа, а жените оставаха вкъщи и се занимаваха с домакинството. Сега жените теоретично печелят колкото мъжете, могат да имат сексуална свобода, но мнозина мъже не могат да понесат този факт.
Казвате, че за да съумее да идеализира новия обект на любовта си, перверзният има нужда да прехвърли всичко лошо върху предишния?
Да, доминаторът също се поставя в ролята на жертва. В момента, в който той вече не доминира, той има нужда да се постави в ролята на жертва.
С две думи, насилникът става жертва, обрисува себе си като жертва? Има един хубав френски филм с Винсен Касел, където той играе точно такъв мъж.
Да, гледала съм филма, познавам и Винсен Касел и мога много да разказвам за този филм. Касел смята, че неговият герой не е толкова перверзен, а по-проблемна е героинята, която го възприема като истинско чудовище.
Кое е противоположното на насилието?
Думите. Да се говори. Защото насилникът се стреми да унижи, да омаловажи качествата на другия, без това да е вербализирано. Ако насиленият попита директно „Какво искаш да кажеш с това, какво мислиш?“, маската на агресора е свалена, той е разобличен и може евентуално да смени поведението си. Ако това не се случи, просто си вземете багажа и напуснете.
Както стана в онзи френски филм?
Да, но ситуацията във филма не е драматична.
Вие сте и семеен терапевт. Кое е най-важното за успешна терапия на семейната двойка?
Целта на терапията не е раздялата, а да се намери най-доброто решение за двамата партньори.
Мислех си, че в български контекст темата е много интересна, защото ние години наред сме били в едно перверзно насилие чисто идеологически, режимно, колективно…
Същото е. Смятам, че това, което съм установила за индивида и за семейството, важи със същата сила и за обществените отношения. В последните страници на книгата си съм разгледала именно този въпрос.
Интервюто взе Яна Монева, превод от френски език – Албена Шербанова. Очаквайте скоро и ревю на книгата.
