Мария Калас е една от най-великите оперни легенди на XX век. Името й се е превърнало в еталон за съвършенство. И до днес комплиментът, за който всяка оперна певица копнее, е да я нарекат поредната „Калас“. Продължителната й връзка с милионера Аристотел Онасис (който впоследствие се жени за Жаклин Кенеди) я извежда в центъра на светските хроники през 60-те години и я прави известна – макар и с горчив привкус, далеч извън кръговете на оперните меломани.
Артистичната кариера на Калас е зашеметяваща, но кратка и белязана от противоречия и скандали. Едва 42-годишна, тя слиза от оперната сцена, след като в продължение на 16 години е била на върха. Причините за преждевременното й оттегляне са вероятно комплексни – проблеми с гласа, които започват да се проявяват след 1955г., напрежението, което се трупа с всяко следващо представление, високите очаквания на публиката и музикалните критици, връзката с гръцкия милионер Онасис, който не се интересува особено от опера.
След 10-годишно отсъствие през 1973 година тя получава предложение, на което трудно може да устои. Джузепе Ди Стефано – прочут италиански тенор и неин приятел, й предлага да направят съвместно турне по най-големите сцени в Европа, Северна Америка и Азия с рецитали от знакови оперни арии. Това е моментът, в който Калас влиза в живота на пианиста Робърт Съдърланд. Поканен първоначално като резервен акомпанятор, за да замества при нужда осемдесетгодишния Айвър Нютън, Съдърланд поема от един момент всички концертни изяви на звездната двойка.
За малко повече от година той прекарва почти цялото си време с Калас и нейния партньор. „Мария Калас. Последното турне“ (изд. „Лабиринт“) няма претенции за биография на голямата певица, а събира спомените му от това вълнуващо последно турне, изпълнено с много напрежение, постоянни дрязги и взаимни обвинения, но също и забавни и трогателни моменти.
Калас и Ди Стефано на последното си турне през 1973 © FDDMC
При толкова интензивно общуване очакваме Робърт Съдърланд да ни предложи един по-различен портрет на легендата Калас, и наистина виждаме скритата страна на успеха – упоритата работа, страха от провал, емоционалната несигурност. Съдърланд не скрива вокалните затруднения на оперната дива; не спестява и обективната си оценка за качеството на концертите, като в същото време запазва подобаващо отношение на топлота и преклонение пред таланта й.
Историята на това прощално турне следва модел, който се повтаря отново и отново на следващите страници. Калас и Ди Стефано ту се карат, ту се сдобряват, понякога са във форма, понякога не. На моменти певицата показва и недотам приятната си страна. Обсебваща и властна, тя изисква цялото внимание на любовника си. Възмутена, че на Ди Стефано му се налага да прекарва известно време със съпругата си по време на гастролите, Калас смята, че е в реда на нещата да поиска тя повече да не пътува с тях, защото „я дразни“. В същото време без никакво стеснение разиграва сцени на раздяла и заплашва да продължи концертите сама.
При цялата добронамереност и приятелско отношение, на които се радва пианистът, той не си прави илюзии относно мястото, което заема в техния живот. Задълженията му далеч не се изчерпват само с клавирния акомпанимент. Той трябва да е на разположение почти през цялото денонощие като компаньон за разговори, обеди и вечери, дори понякога служи като посредник между знаменитостите и техните агенти. Никъде в книгата не проличава дори за миг те да са изпитали някакво неудобство, че разполагат така щедро с личното му време.
Тези хора са мили и приветливи, те насърчават шегите ти и желанието ти да се държиш с тях така, сякаш са обикновени човешки същества, а после изведнъж барикадите се издигат и зъбите се оголват – споделя той с горчивина.
Разлиствайки страниците на книгата, чието оригинално заглавие е „Дневници на едно приятелство“, се питаме докъде се простират границите на доверието между двамата и дали Съдърланд успява да види достатъчно навътре зад публичния образ на Мария. Някои от споделените истории за детството й и връзката с Онасис подозрително съвпадат като изказ с други нейни интервюта, което ме накара за момент да се усъмня дали авторът не си присвоява вече публикувани текстове, представени впоследствие като лични разговори. Разбира се, възможен е и друг отговор: това е „сценичната“ версия на живота на Калас, която тя „носи“ със себе си дори в интимното пространство на хотелските стаи.
„Мария Калас. Последното турне“ вероятно би била интересна за хора, които знаят малко или почти нищо за живота на голямата оперна легенда. В същото време ми се струва, че читателят не бива да подхожда към текста с твърде големи очаквания да бъде въведен във вътрешния й свят. Подобно на много други творци, Калас може да бъде разбрана най-добре чрез неповторимото й изкуство.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
