Мария Куманова е завършила Творческо писане в НБУ и е едно от основните движещи лица в литературния многоъгълник „писателибезкниги“. През 2017 г. тя става и лауреат на конкурса, организиран от издателствата „АРС“ и „Scribens“ за ръкопис на дебютна книга, в резултат от който се появява първата й стихосбирка „inclavo“. Случайно попаднах на покана във Фейсбук за премиерата й и дали заради заглавието, заради корицата, или заради нещо друго, но стихосбирката ме привлече към себе си, протегна ми ръка и сякаш ме подтикна да я прочета.
„inclavo“ е определяна от един от редакторите й Нинко Кирилов като „дълбаеща книга“. Аз бих добавила, че това е деликатна поезия, която улавя нюансите и чистотата на думите, гали ги, милва ги, нашепва ги по листа хартия така, сякаш няма край и начало – има само сега, само ти и тази стихосбирка в ръка. Ако поезията на Куманова бе музика, щеше да звучи като арфа, чиито струни докосват душата. Ако беше картина, щеше да с нежни щрихи, загатващи нещо, което спира дъха ти.
нанос
и ако един от изворите ми пресъхне
да не оставам със стомната си при него
а да си тръгна да направя промяна
без да се притеснявам че някой
може да ме помни като тази със стомната
че друг някога може да поиска да ме рисува
„девойка на извора“
Фотограф: Ивайло Петров
„inclavo“ е пробив, траен пръстов отпечатък, стихосбирка, която ще заживее свой живот, вълна от емоции, която ще залее читателя. Тук всеки може да намери смисъл, да припознае себе си в някой стих, да си припомни какво е да чувстваш от сърце, докато четеш.
Личи си, че за Куманова словото не е даденост, думите са светиня – авторката ги използва внимателно, нанизва си ги нежно като в перлена огърлица, превръща ги в истории, които имат своя неповторим блясък и стил. Ето така:
инерция
в дни като този
всички моливи са подострени
всички дрехи подредени
всички филми са изгледани
мислите притихнали
книгите прочетени
белите листа приготвени
кафето изпито
картите разчетени
телефонът на инат мълчи
Оригиналното заглавие на стихосбирката е било „анклав“, като капсула – времева, пространствена. В последствие Нинко Кирилов го променя на „inclavo“ и ето как още от заглавието магията на думите започва, а последствията от прочетеното са като звън на детски смях, но и като шамар в огледалото. Защото Куманова наистина умее да пише, да съхранява „концентрирано щастие“, да казва оголени истини… И ако „inclavo“ има един-единствен недостатък като стихосбирка, той е само, че свършва твърде бързо.
