Вече сме ви представяли Мая Дългъчева с чудесните й приказки и стихчета, които носят уюта и аромата на детството. Признали сме майсторството й да описва света през любопитните и непредубедени детски очи.
В „Приказки от Оная гора” ще срещнете по-различни истории. Привидно те пак са за деца – има меченца, джудженца, елхички, но духът им съвсем не е детски. Аз ги възприех по-скоро като изящни метафорични приказки за бивши деца, които с тяхна помощ да се върнат поне за малко в Оная гора на собственото детство, когато много неща бяха големи, далечни и неизвестни, но пък и всичко беше възможно.
Поуките от приказките от Оная гора припомнят основните уроци, които сме научили и продължаваме да учим – тези за приятелството, любовта, толерантността, доброто отношение, щедростта.
Не ви спирам да предложите на децата си да прочетете заедно книжката. Вероятно ще ви се наложи да обяснявате трудно обясними неща, разбирането за които идва с натрупването на житейски опит. Ако също като мен не сте така добри в подобни обяснения и не ви се рискува, то поне не можете да откажете на себе си удоволствието от думите на Мая Дългъчева.
Още ревюта на книжки от същата авторка – Пъстри приказалки, На какво ухае зимата?.
