След скокливото лъвче Брайън и бялото мече Понго, което се страхува от водата, с децата решихме да прочетем и за „Маймунчето Морис”.
То живее в тропическа гора, а майка му е водачка на стадото. Макаците резус са предпочитана храна за доста нощни хищници в джунглата, затова стадото на Морис слиза на земята само през деня, за да се нахрани набързо. След мръкване всички се качват на някое дърво и е по-добре да се държиш здраво за клоните и да не падаш, ако искаш да не бъдеш изяден.
Това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Особено за Морис. Той е твърде непохватен по маймунските стандарти. Когато по негова вина цялата „детска градина” на стадото пада на земята, чашата прелива и засраменият Морис тайно напуска стадото, за да не позори майка си.
Нощната му разходка из джунглата е доста плашеща и го среща с най-различни животни – язовец, панголин (много интересно животно), слънчевата мечка Сами, леопардите Ли и Лаз.
Морис и Сами се оказват еднакво несръчни и това естествено ги сближава. Проблемът е, че Ли и Лаз се готвят да схрускат за закуска стадото на Морис. Двамата непохватковци трябва да го спасят. Хм, съгласете се, че при такива спасители надеждите не са много големи?
Все пак ви препоръчвам да не се предавате и да прочетете историята на Морис докрай. Тя е увлекателно написана за малките читатели, с вплетени интересни факти за начина на живот и навиците на някои тропически животни. Освен това по-забавен начин илюстрира мотото на поредицата „Не се предавай!”.
„Маймунчето Морис” е поредната увлекателна книжка от поредицата „Не се предавай!” (изд. „ФЮТ“) с автор Люси Кортни и илюстратор Фил Алдерсън. Забавните факти в края на книжката отново присъстват, като този път ще научите повече за маймуните, панголините и слънчевите мечки.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
