От автор на ревюта за книги, през разследващ журналист до писател на романи на сериозна тематика – младата турска журналистка Мелтем Йълмаз определено знае много за писането. Срещнахме се с нея тази седмица по време на гостуването й у нас за представянето на романа „Сорая“ (изд. „Софтпрес“) и поговорихме за това как политическата обстановка в Турция се отразява на литературата в страната й, за връзката между литературата и журналистиката, както и за новото поколение турски автори.
Добре дошла в България и благодаря за това интервю. Как Ви се струва София досега?
Това е първото ми идване тук, но не се чувствам чужденка. Турция и България много отдавна имат тесни връзки, общи неща в културата – делим сходна кухня, а и в Турция познавам много българи, затова не се чувствам да чуждо място.
Преди да минем към литературата, разкажете ни защо се ориентирахте към журналистиката?
Донякъде беше случайност. Щях да стана учителка – това съм учила, а също мислех да работя и в туризма, нямаше много други възможности пред мен. Тогава започнах да пиша в едно приложение на вестник критика за книги.
Но така навлязох вътре в атмосферата на медиите, че журналистиката взе да ми се струва доста привлекателна. Забелязах, че там, както и в живота, най-важното е търсенето на истината. Намирам показването на действителността и истината за едно от най-важните неща в живота. Така реших, че най-подходяща за мен е журналистическата професия и веднъж започнала, вече не можех да се откажа.
Колко журналистика има в „Сорая“?
Много, твърде много! Защото резултатите, които постигнах в журналистиката, онова, което научих от репортажите и житейските истории на интервюираните, всички те са пренесени в романа. Мога да кажа, че това е един вид журналистически роман, и ако не бях работила като журналист, вероятно дори нямаше да ми хрумне идея да го напиша. Всичко, което видях, истините, които научих, ме подтикнаха към написването на „Сорая“.
В такъв случай – писането на новини или писането на книги е по-лесно?
В действителност и двете са много трудни. Зависи от обстоятелствата – дори да се мисли, че в журналистиката условията са по-трудни, писането на романи изисква повече умения. Ако вие не носите у себе си тези умения, е трудно да напишете роман.
Но пък литературата е по-безопасна, защото се основава на фантазията и никой не може да те обвини, че си подхванал една или друга тема. Докато журналистите всекидневно сме под заплаха – да те питат „Защо написа точно това?“. Както и в двете има големи трудности, така мога да кажа, че двете професии се подхранват една друга.
След събитията в Турция от лятото на миналата година – опита за преврат – много писатели попаднаха зад решетките, не само журналисти. Което означава, че и тях някой иска да ги пита защо са написали нещо, дори да им казва какво да пишат… Може ли литературата да влияе на политиката или на този етап политиката влияе на литературата?
Най-притеснителното е това, че политиката навлезе във всички сфери на живота, и всяко нещо, което напишете, става кървяща рана, ако се обърне в политика. A когато искате да напишете роман, колкото и да се стараете, не можете да избягате от злободневните теми и политиката – тя е навсякъде.
Е, донякъде е въпрос на предпочитания. Аз можех да напиша нещо, което няма никаква връзка с проблемите на обществото и политиката, но това, което бях правила до този момент – журналистическа работа – ми показа, че не мога да избягам от това. И вярвам, че всеки, който живее в дадена държава, трябва да носи отговорност за показване на реалността там. Затова спокойно можем да кажем, че политиката влияе на писането, дори влияе прекалено много.
Беше ли Ви страх по време на опита за преврат? Понеже темата за бежанците, която е в основата на романа „Сорая“, е много чувствителна, а Турция е една от държавите, които най-силно страдат от мигрантския поток.
Това беше много сериозен опит за преврат, голямо предателство за Турция – една общност се опита да свали правителството, което повлече след себе си цяла поредица от негативни явления. После бе обявено военно положение, бяха направени много арести и за много хора започна един действително ужасен процес. Плашещ процес, защото е много трудно да се излезе от него.
Лично аз не пиша нищо нито опасно, нито невярно, просто се опитвам да привлека вниманието на общността и управляващите върху проблема с бежанците. Затова не виждам никаква причина да се страхувам. И може би, ако стигна до момент, в който виждам, че навлизам в опасни води, тогава може би ще започна да преосмислям нещата. Не желая да мисля за страх, защото това чувство би попречило на писането ми.
Как се промени турската литературна сцена през последните години и особено през последната половин година?
Много нарастна броят на младите писатели и вече възниква проблем с това, че се пишат твърде много книги. Може би повече от 5000 книги годишно от турски автори, заради което пък спада качеството. Същевременно издателствата трябва да продъжлат съществуването си, затова е важно писателите да бъдат стойностни. Изглежда обаче, че отсяването на най-стойностните ще отнеме доста време.
Появиха се теми извън художествената литература. В последно време например се пишат много повече политически книги, но повечето от тях не са стойностни. Писателите ги пишат по-скоро за да покажат, че симпатизират на някого, и съответно – за да се възползват от властта. Поради тази причина преминаваме много тежък период в политическата литература.
А кои от стойностните имена и заглавия можем да видим във Вашата лична библиотека – и от турската, и от световната литература?
За мен Достоевски е бог, а на първо място е руската класика – Чехов, Толстой, Набоков. От турските автори харесвам Сабахтин Али, Юсуф Атълган, Орхан Памук от по-съвременните. Това са най-препрочитаните автори вкъщи.
Кои от младите турски автори да следим за следващ възможен пробив?
О, трябва да споменем Хакан Бъчакчъ, Хакан Гюндай, както Нермин Безмен и Онур Гьокчан. Тези имена наистина бих могла да препоръчам.
Превод: Елен Кирчева, Фотограф: Орлин Огнянов за НДК
