Михаел Енде е един от може би най-известните немски детски автори. И неслучайно! Неговите произведения вълнуват поколения читатели, без да се съобразяват с възраст, пол или някакви други особености. А това всъщност е напълно закономерно, защото законите на Фантазията важат по еднакъв и същевременно напълно различен начин за всеки, решил да повдигне булото на въображението.
След като открих в задължителните списъци с книги за шести клас “Приказка без край” (изд. “Дамян Яков”) се размислих, че като малка съм чела “Момо”, като голяма – “Училище за вълшебства и други истории”, “Джим Копчето” и“Сатанархеолъжеалкохолистичният пунш на желанията”, но най-известната книга на Енде бе минала покрай мен, без да се срещнем. Твърдо решена да поправя пропуска си, се озовах с книга в ръка, която неустоимо ме привличаше да погладя кориците й, да се потопя в думите и да се оставя във властта на Бастиян Балтазар Букс, готов да ме отведе на най-невероятното книжно пътешествие…
Бастиян е пълничко момче с кестеняви коси, което се страхува да се изправи срещу злобните си съученици и срещу трудностите, които животът поднася всеки ден. След смъртта на майка му нещата не вървят гладко, а тъгата на баща му превръща Бастиян в най-самотния младеж на света. Единственото нещо, в което той е наистина добър, е измислянето на приказки, на имена и думи, които никога не са съществували. Но тази дарба му носи безброй обиди от съучениците.
В един мрачен и дъждовен ден Бастиян Балтазар Букс попада съвсем случайно в малката антикварна книжарничка на г-н Кореандер. Той мрази децата и е безкрайно груб, но пък притежавакнига с копринени корици в цвят на стара мед, която хваща в капана си момчето и променя живота му завинаги. Защо? Защото в момента, в който Бастиян докосва книгата, започва неговата Приказка без край.
“Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат на ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.”
Смятам, че онзи читател, който познава тръпката да се запилееш в страниците на увлекателната книга, ще разбере душевното състояние на Бастиян, щом решава да избяга от училище, да се барикадира на тавана и да поеме на своето дълго и опасно пътешествие в страната Фантазия. Само онзи, който си е мечтал да е част от света на своите любими герои, ще успее в пълна степен да осъзнае колко всемогъща е силата на въображението, как тя може да спасява световете, да не допуска лъжата сред нас и същевременно колко реална е възможността да си останеш завинаги в страната на Детската царица.
Вероятно бих могла да ви разкажа за болестта на тази Детска царица, управляваща Фантазия без да изисква и без да налага, а и за смелото зеленокожо момче Атрею, изпратено на дълго пътешествие в търсене на спасителя – лечител на повелителката на вълшебната страна. Ако реша, ще ви споделя за прастарата Морла, за коварния Играмул и за Нищото, поглъщащо бавно всички светове на Фантазия. Бих могла да прибавя към своя разказ пристигането на спасителя Бастиян в приказната страна и неговите творения като Нощната гора Перелин, Пустинята на цветовете Гоаб и Пъстрата смърт Граограман. Превръщането на малкото несигурно момче в повелител на Фантазия, уверен в собствените възможности, но и предизвикан да се сблъска с най-лошите човешки качества, също е интересна тема…
“- Всяка истинска приказка е приказка без край… Има много врати към Фантазия, момчето ми. Не по-малко са вълшебните книги. Доста хора така и не узнават нищо за тях. Така че важното е кой ще вземе в ръце една такава книга.”
Необходимостта да мечтаеш и да създаваш светове, да бъдеш всичко онова, за което си копнял и което ти се е струвало тъй непостижимо – всичко това е малка част от историята на Бастиян и от моята лична Приказка без край, която прочетох в изключителния шедьовър на Михаел Енде. Щастлива съм, че полетях на крилете на истински Дракон на щастието; че се докоснах до изяществото на сребърния град Амаргант и успях да съзра коварството на Ксайде. Чувството за справедливост, нетърпимостта към крайната самоувереност и възмущението от предателството не ме напуснаха дори при най-голямото падение на Бастиян. Но вярата в правилния завършек ме отведе до мината с картините и ми помогна да изтърпя страданията на момчето без име, което може да се върне при хората само ако довърши всички недовършени приказки…
А сега е ваш ред да се пренесете в световете на Фантазия и да видите с очите си силата на въображението, което може да опиянява, да овластява, да твори и руши. Въображението, което ни окрилява да се отърсим от сивотата на ежедневието и да прогледнем напред във вечността, където винаги ще съществува по едно малко момче или едно малко момиче, способни да разгърнат кориците с цвят на стара мед, да дадат ново име на Детската царица и да сътворят вселени, носейки на хората Водата на живота!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
