Понякога ми доставя удоволствие да се учудвам на способността на хората да ме изненадват. Особено когато ми поднасят книжни изненади.
Така се случи и с Весела Фламбурари. Още от първата ни среща знам, че пише детски книжки („Тефтерчето на мишката Метличина“, „Коледни приказчици“, „Майска нощ с феята-кандилка“), които се намират по-лесно в чужбина, отколкото в България. Завършила е кукловодство, а освен това е неизчерпаем източник на страхотна информация за детската литература, книжните тенденции и още, и още. Умее да готви вкусно и отскоро дори води собствена рубрика в “Детски книги”, наречена “Когато детето чете”…
За огромна изненада установих обаче, че Веси пише… фентъзи за тийнейджъри! Страстта ми по фентъзи книгите ме загриза като червейче, подтиквайки ме да се сдобия с „Мина, магиите и бялата стъкленица“ (изд. „MBG Books“). И така пътуването започна…
Случвало ли ви се е да прекрачите първата страница на някоя история и да потънете в нея като на любимото си кресло, а думите да ви обгърнат като топло одеяло, сгрявайки душата ви с приказни картини? Прекрачвайки портата на училището за надарени деца в Балчик, в което учи и Мина, магията на думите ме завладя, завихри ме в кош от кестенови листа и ме пренесе в чудните светове на Горната земя.
Мина е ученичка в „Седемте музи“, но не защото има някакъв специален талант. Просто баща й Бран е пазач в училището. Момичето доста страда както от факта, че не е никак специална, така и от мъчителното отсъствие на майка си, която е загубила като бебе, по неизвестни причини. Тя често си мисли, че Бран не й е истински баща и си фантазира различни истории в подкрепа на тази теза.
Истината (или поне части от нея) започва да се разбулва, когато Мина се запознава с двамата близнаци – Янил и Китан. Любопитковците, пленени от способността на момичето да улавя думите във въздуха и да ги вплита в чудновати истории, се съгласяват да направят „посещение“ в кабинета на директорката Мишева, за да потърсят чудноватия дневник на прабаба й, за който Мина им разказва. Трите деца наистина откриват старата тетрадка, но какво е изумлението им, щом прочитат имената си в нея и в предсказанието: „А тримата търсачи на погубената Бяла стъкленица ще чакат вечерта на рождения й ден, точно в дванадесет, при големия кестен до кулата на Двореца!“. Сещате се какво става по-нататък, нали? Не е възможно да удържиш трима тийнейджъри, наумили си да бъдат на непозволено място!
Мина, Янил и Китан поемат на дълго пътуване към Горната земя и към съдбата си – да търсят Бялата стъкленица и да я създадат наново, за да се върне баланса в магичния свят. Докато разберат и приемат отредената им задача, тримата приятели изпадат в трудни ситуации, но добротата и чистите им сърца им помагат без усилия да печелят приятели, с чиято помощ да вървят напред и да се борят със силните и противни черчовеци. Черчовеците са едни гадняри, подчинени на Нищото. А Нищото е съществото, присвоило си огромни части от зелената Горна земя, превръщайки я в безлюдна, опустошена сивота.
Дългото пътуване на Мина, Янил и Китан към истината преминава през срещата им с Мали Тагете и неговите предци, затворени в скални рисунки; през Клонката на съдбата, изникнала на главата на момичето; през срещата им със слепия Ренко и хубавата му сестра Вербена – представящи се за пътуващи артисти; през престоя в розовото училище-дворец на Пимпинела и обучението им в магии, както и през най-тежкото изпитание от всички – да се разправят с Нищото, като открият къде то крие останките от Бялата стъкленица.
Тайнствено предателство, епична битка между пазителите на магията и черчовеците, неподозираните способности на Мина и отвличането на единия от близнаците допринасят решително за още по-напрегнатия сюжет в тази фантазийна история, превръщайки я в страхотно четиво!
Истината е, че само множеството рецепти, билки и обичаи, с които Весела Фламбурари е допълнила яркостта на повествованието, ми напомняше, че историята не е от засуканите фентъзи произведения на западни автори (според мен просто на запад не могат да готвят такива вкусотии). Иначе се убедих, че въображението на българските автори по нищо не отстъпва на чуждестранните им колеги. Поздравления за чудесното оформление и корица на „MBG Books“.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
